Кралица на сенките

– Останах там пет месеца. Не залових нито една крочанка. Помагах му да лови дивеч, намерих подходящо твърдо дърво и започнах да си правя нова метла, а през това време... И двамата знаехме колко сме различни. Че моят живот трае дълги, дълги години, а той е просто човек. Но точно в онзи момент бяхме на една и съща възраст и нищо не ни интересуваше. Затова останах с него, докато не дойде време да се върна в Крепостта на Черноклюните. Обещах му... казах му, че ще се върна при първа възможност.

Манон не можеше да мисли, да диша заради тишината, превзела съзнанието ù.

За пръв път чуваше тази история. Астерин бе пренебрегнала свещения си дълг...

Беше се обвързала с човек...

– Завърнах се в Крепостта бременна в първия месец.

Коленете на Манон омекнаха.

– Теб те нямаше... беше заминала на поредната си мисия. Не споделих с никого, не и докато не минаха първите най-рисковани месеци.

Съвсем нормално, тъй като повечето вещици помятаха точно в този период.

Приемаше се за чудо неродената вещица да го преживее.

– Но минаха три месеца, после четири. И когато стана трудно да укривам бременността си, разкрих на баба ти. Тя се зарадва и ми нареди да си почивам в Крепостта, за да предпазя и себе си, и новия живот в утробата ми. Аз ù казах, че искам да летя, но тя забрани. Естествено, не ù признах, че искам да се върна в онази ловна колиба. Знаех, че ще убие бащата на детето ми. Затова останах в кулата месеци наред като обгрижван затворник. Дори ти намина два пъти, но матроната не ти беше казала за мен. Искаше да разгласи новината чак след раждането на детето ми.

Дълга, треперлива глътка въздух.

Вещиците често стигаха до крайности в закрилата на бременните си сестри. А във вените на Астерин също течеше кръвта на Майка Черноклюна, така че несъмнено и тя бе възприемана като ценна разменна монета.

– Съставих си план. Веднага след раждането, след като отклоняха вниманието си от мен, щях да отведа дъщеря си при баща ù. Искаше ми се да ù подсигуря тих, спокоен живот в гората, вместо кървавата реалност на вещиците. Мислех, че ще е по-добре... и за мен.

Гласът ù пресекна на последните думи. Манон не смееше да погледне братовчедка си.

– Родих. Детето едва не ме разкъса на две. Боец е, казах си, истинска Черноклюна. И се гордеех с нея. Дори докато крещях от болка и кървях, се гордеех с нея.

Астерин замлъкна и Манон най-сетне събра сили да я погледне.

По лицето на братовчедка ù се търкаляха сълзи, които блещукаха на слънчевата светлина. Астерин затвори очи и зашепна към вятъра:

– Роди се мъртва. Чаках да чуя победоносния ù рев, но последва единствено тишина. Тишина, а после баба ти... – Тя отвори очи. – Баба ти ме удари. И пак, и пак. Исках единствено да видя дъщеря си, но тя нареди да я изгорят. Не ми даде да я зърна дори. Бях позор за всички вещици. Аз бях виновна за недъгавата си рожба, бях озлочестила Черноклюните, бях разочаровала матроната. Повтаряше ми го отново и отново, а като заридах, тя... тя...

Манон не знаеше накъде да гледа, какво да прави с ръцете си.

Мъртвороденото дете беше най-голямата мъка за една вещица – и най-големият срам. Но постъпката на баба ù...

Астерин разкопча жакета си и го хвърли в цветята. Съблече ризата си и долната си дреха, докато златната кожа на пищните ù гърди не засия под слънцето. Тя се обърна и Манон падна на колене в тревата.

На корема ù с жестоки, назъбени букви бе издълбана една дума:

НЕЧИСТА

– Жигоса ме. Нареди им да загреят ръжена на същите огньове, в които изгори дъщеря ми, и беляза плътта ми собственоръчно, буква по буква. Каза ми, че повече не трябвало да зачевам Черноклюна. Че повечето мъже щели да избягат от мен само като видят тая дума.

Осемдесет години. Цели осемдесет години го криеше от нея. Но Манон я беше виждала гола, нали?

Не. Не и от десетилетия насам. Като малки, да, но...

– От срам не признах пред никого. Сорел и Веста... Сорел знае, защото присъстваше в онази стая. Тя се бори за мен. Умоляваше баба ти. Но тя строши ръката ù и я изгони. След като Майка Черноклюна ме изхвърли на снега, за да си умра в някоя дупка, Сорел ме намери. Извика Веста и двете ме заведоха в нейното гнездо дълбоко в планината, където тайно се грижеха за мен месеци наред, защото... дори не можех да стана от леглото. Докато един ден не се събудих решена да се боря.

Започнах да тренирам. Помогнах на тялото си да се възстанови. Заякнах, станах по-силна от преди. И спрях да мисля за случилото се. Месец по-късно излязох на лов за крочанки и се върнах в Крепостта с три крочански сърца в кутия. Ако баба ти е била изненадана да ме види жива, не го демонстрира по никакъв начин. Ти също беше в Крепостта онази нощ. Вдигна тост в моя чест и заяви, че си горда да имаш толкова достойна Втора.

Все още на колене, усещайки мократа пръст под кожата си, Манон се взираше в грозния белег.