Кралството

Избавих се от увлечението си по Мари. Чувствах се като след животоспасяваща операция, по време на която са ми отстранили злокачествен тумор. Моето „оздравяване“ съвпадна с разрива между Мари и Карл и аз, естествено, си давах сметка за това, но гледах да не се замислям много-много по въпроса. Човешката психика е сложно нещо. Съвсем наскоро бях прочел „Преображението“ от Кафка — история за мъж, който, събуждайки се, установява, че се е превърнал в противно насекомо — и проумявах колко голяма е вероятността да попадна на нещо отблъскващо, започна ли да тършувам из подсъзнанието си.

Случваше се да се засека с Рита Вилумсен из селото. Тя младееше, годините не ѝ се отразяваха. Но винаги беше или с компания, или около нас имаше хора, та получавах само стандартна дружелюбна усмивка, каквато си разменят добри познати, и някой и друг въпрос как върви бензиностанцията или как я кара Карл в Щатите.

Един ден я видях навън, до бензиновите колонки. Говореше с Маркус, докато той наливаше бензин в нейния „Сонет“. Обикновено Вилум Вилумсен зареждаше семейните коли с гориво. Маркус беше хубаво момче, скромен и мил, та за миг се усъмних дали не му е хвърлила око. И, странно, но нищо не трепна у мен. Беше ми безразлично дали Рита и Маркус ще започнат връзка. Младежът зави капачката на резервоара. Тъкмо преди да се качи в колата, Рита погледна към сградата на бензиностанцията. Съмнявам се да ме е видяла, но така или иначе вдигна ръка за поздрав. На свой ред ѝ махнах. Маркус влезе при мен. На Вилум Вилумсен му открили рак, разбрал от Рита. Но щял да се оправи.

Следващия път видях Рита на традиционното тържество в Ортюн по случай Седемнайсети май, националния празник на Норвегия. Изглеждаше много хубава в народна носия. За пръв път виждах нея и съпруга ѝ хванати за ръце. Вилумсен беше отслабнал или поне вече не беше толкова дебел и ако питате мен, никак не му отиваше. Кожата под брадичката му висеше отпусната като на гущер. Но когато с Рита си говореха, всеки се накланяше към другия, за да го чува по-добре, сякаш държеше да попие всяка негова дума. Усмихваха се един на друг, кимаха си, гледаха се в очите. Изглежда, ракът бе изиграл ролята на прозрение, на пробуждане. Или пък Рита бе открила, че с годините е обикнала този мъж, който я боготвореше. А и кой знае, Вилумсен едва ли е бил толкова сляп, за колкото го вземах. Така или иначе, разбрах, че помахването при бензиновите колонки е било окончателно сбогуване. Не страдах. Двамата се бяхме сближили през период, когато и тя, и аз се нуждаехме от това. Рядко подобни афери завършват щастливо, но когато видях съпрузите Вилумсен заедно, прецених, че връзката ми с Рита Вилумсен е донякъде именно щастливо завършила афера.

И ето ме пак в ролята на златопер дъждосвирец.

Само година по-късно случайността ме срещна с жена, която щеше да бъде моя тайна любовница в продължение на пет години. По време на вечеря след мероприятие, организирано от централния офис в Осло, се запознах с Пия Сюсе, началник-отдел „Кадри“. Седеше от лявата ми страна, а в Скандинавия етикетът изисква кавалерът да разговаря предимно със сътрапезницата си отдясно. В разгара на вечерята обаче Пия Сюсе се обърна към мен с молба да я избавя от протоколния ѝ кавалер — вече цял час не спирал да говори за бензин, а бензинът все пак не е най-благодатната тема. Бях изпил две чаши вино и не се притесних да попитам Пия Сюсе не вижда ли проява на сексизъм — става въпрос и за двата пола — в практиката мъжът да развлича жената. Тя се съгласи с мен. Отпуснах ѝ три минути да каже нещо интересно, нещо да ме разсмее или да ме провокира. В противен случай щях да прекратя разговора учтиво и да насоча вниманието си към отредената ми дама по маса — Уни, очилата брюнетка от Конгсбер. Не ми беше казала повече за себе си. Обективността изисква да призная, че Пия Сюсе се справи успешно и с трите задачи, и то за по-малко от три минути.

После танцувахме. Оценката ѝ беше, че съм най-нескопосаният танцьор.

В асансьора се натискахме. И мнението ѝ за целувките ми не беше високо.

На следващата сутрин се събудихме в леглото в нейната хотелска стая — като началник „Кадри“ я бяха настанили в апартамент. Заяви ми, че снощният секс бил доста посредствен, но не се била смяла толкова, колкото през последните дванайсет часа.

Обикновено се представям далеч по-зле, отвърнах. Тя се разсмя. Използвах следващия час, за да се издигна поне малко в очите ѝ. Или поне така се надявах. Така или иначе, Пия Сюсе обеща до четиринайсет дни да ме повика в централния офис. Дневният ред щял да бъде „свободен“.

Докато чаках на опашка във фоайето, за да върна на рецепцията ключа от хотелската стая, Уни, снощната ми съседка по маса, ме попита може ли да пътува с мен до Конгсбер.

По пътя почти не разговаряхме.