Кралството

— Carl! Carl, come dance!18 — прекъсна ни пронизителен и леко завалящ думите женски глас. Чу се съвсем близо до микрофона. Сигурно се беше настанила в скута му.

— Ей, Рой, трябва да затварям. Изпратих ти скромен коледен подарък.

— Сериозно?

— Да. Провери си банковата сметка.

И затвори.

Послушах го. Влязох в профила ми на сайта на банката и видях, че са ми преведени пари от сметка в американска банка. В полето за разяснения пишеше „Благодаря за заема, скъпи братко, и весела Коледа!“. Сумата от шестстотин хиляди крони надвишаваше значително изпращаните от мен пари за семестриални такси, дори да се добавят лихвите и лихвите върху лихвите.

От умиление се разридах. Не заради парите. Справях се финансово. А заради Карл, задето той се справяше.

Можех, разбира се, да се запитам как е успял да изкара толкова много пари едва за няколко месеца работа като начинаещ служител в компания за недвижими имоти. Между другото, веднага се сетих за какво ще ги похарча. За читава изолация и баня в „Опгор“. Бях твърдо решен да не прекарвам още една Бъдни вечер в сервиза.

В нашето село атеисти като мен ходят на църква веднъж в годината: на Коледа. Не на Бъдни вечер, както е в големите градове, а на първия ден от Коледа.

На излизане от църковната служба Стенли Спин дойде при мен и ме покани на закуска на двайсет и шести декември. Щяло да има и други гости. Беше малко изненадващо и в последния момент, така да се каже, та се досетих: някой току-що му е подшушнал, че бедничкият Рой Опгор кисне в автосервиза на Коледа сам като кукувица. Стенли беше добър човек. Отказах му с обяснението, че по празниците ще работя, защото другите ми служители ще почиват, каквато впрочем си беше и самата истина. Той сложи ръка на рамото ми. Добър човек си, каза ми. Стенли Спин определено не беше познавач на човешката природа. И така, сбогувах се учтиво и забързах, за да настигна Вилумсен и Рита, които крачеха към паркинга. Вилумсен отново се бе раздул до предишните си габарити. Рита изглеждаше добре, с румени страни, сгушена в топлия си кожух. А аз, коцкарът, току-що наречен добър човек, хванах протегнатите наденички на Вилумсен — които, за щастие, бяха облечени в ръкавица — и пожелах на него и на съпругата му Весела Коледа.

— Честита Коледа — отвърна Рита.

Аз, разбира се, си спомнях поученията ѝ, че в изисканите домове „Весела Коледа“ се пожелава до Бъдни вечер, а след това, от първия ден на Коледа до новогодишната нощ, се поздравява с „Честита Коледа“. Но ако Вилумсен чуеше един прост селянин да владее подобни тънкости, щеше да се усъмни. Затова се усмихнах и кимнах, все едно съм пропуснал забележката покрай ушите си. Добър човек, ама друг път.

— Исках само да благодаря за заема — подадох на Вилумсен обикновен бял плик.

— Ами? — Той го претегли в длан и ме погледна.

— Снощи преведох сумата на вашата сметка. Това е разпечатката.

— Лихвите текат до първия работен ден — уточни той. — Остават още три дни, Рой.

— Съобразил съм се. Плюс още малко отгоре.

Той кимна бавно.

— Чувството е приятно, нали? Да си изплатиш дълга.

Хем разбрах, хем не разбрах какво има предвид. Думите му бяха ясни, но не и дали в тях е вложил подтекст.

Предстояло ми било да разбера преди края на календарната година.

38

По време на кратката среща със семейство Вилумсен пред църквата на двайсет и пети декември поведението на Рита — движенията ѝ, погледът, мимиката — не издадоха нищичко. Биваше си я. Срещата обаче явно бе събудила нещо у нея. И то се бе оказало достатъчно тя да забрави каквото е по-добре да забрави, и да си спомни каквото си струва да си спомни. Три дни по-късно, в първия работен ден след празниците, получих от нея есемес.

„Хижата. Вдругиден. В 12:00.“

Съобщението беше в добре познатия ми лаконичен, делови стил и аз усетих как по тялото ми премина тръпка, а слюнката ми потече като при кучето на Павлов. Казват му условен рефлекс.

Проведох кратка и разгорещена дискусия със себе си дали да се отзова на поканата на Рита. Разумният Рой претърпя съкрушителна загуба. Бях забравил защо скъсването с Рита ми донесе облекчение, ала си спомнях съвместните ни изпълнения в цялото богатство на сладострастните им детайли.