Кралството

Аз обаче не се чувствах уникален. Въпреки гореспоменатите разлики с предишната, бензиностанцията също не беше уникална. Веригата спазва единна фирмена политика и в резултат, дори да се преместиш от малка бензиностанция в една част на страната, в голяма в съвсем друга част, все едно си сменил чаршафа, но леглото си е все същото. За два дни усвоих техническите подробности, които отличаваха новата бензиностанция от моята в Ус. За четири дни успях да разговарям с всички служители, да ги разпитам какви са амбициите им за бъдещето и какви промени според тях ще превърнат бензиностанцията в по-добро работно място и по-харесван търговски обект от клиентите. За три седмици въведох деветдесет процента от промените.

Дадох плик на омбудсмана и я помолих да го отвори след осем седмици, в деня, когато всички служители ще се съберат за рекапитулация на промените. Наехме местно кафене за срещата. Приветствах всички с добре дошли и дадох думата на един служител да оповести данни за оборота и печалбите; негов колега представи статистика за отсъствията по болест, а трети — проучване за клиентска удовлетвореност плюс неформален сондаж на настроенията в колектива. Аз само слушах, а служителите, след ожесточени препирни, гласуваха да бъдат премахнати осемдесет процента от промените, направени именно по тяхно предложение. Накрая взех думата и обобщих кои промени по всеобщо мнение са сработили и кои ще запазим. После обявих, че е време за обяд и барът е отворен. Един служител, стар мърморко, вдигна ръка и попита такава ли е длъжността ми: началник бар.

— Не — отговорих. — Но по моя инициатива вие сами си бяхте шефове в продължение на осем седмици. Лоте, ще отвориш ли плика, който ти дадох, преди да поставим началото на промените?

Тя го разпечата и прочете прогнозата ми кои промени ще сработят и кои — не. Множеството се разшумя, провокирано от предварителните ми очаквания: само две предложения не се припокриваха с исканията на служителите за промени.

— Идеята не е да ви убедя какъв съм многознайко. Вижте, две от предвижданията ми не се сбъднаха: едното за въвеждането на талони за безплатно кафе след няколко платени и другото за продажба на пет застояли кифлички на цената на една. В успеха на първата мярка вярвах, в успеха на втората — не. Изглежда, поназнайвам нещичко за управлението на бензиностанции. Ще се съгласите ли с мен?

Няколко глави пред мен кимнаха. Тук, на юг, кимат по-различно. Всъщност още по-бавно, отколкото у нас. Кимането се разпространи, разнесе се сподавен шепот. Накрая дори мърморкото кимна.

— Според класацията на бензиностанциите в областта заемаме предпоследно място — продължих. — Говорих с централния офис и ето какво договорих. Ако при следващото подреждане влезем в топ десет, ще наградят целия колектив с екскурзия до Дания. Ако се изкачим в топ пет, отиваме на безплатна екскурзия до Лондон. Ако станем номер едно, сами решавате каква да е наградата.

Взираха се втренчено в мен. После изригнаха в ликуващи възгласи.

— Тази вечер… — провикнах се аз и врявата мигом стихна — … тази вечер сме в дъното на класацията и този бар е отворен само един час. После се прибирате вкъщи и събирате сили за утре, защото утре — а не вдругиден — започва катеренето в ранглистата.

Живеех в Сьом, спокоен жилищен район в източната част, преди да пресечеш мостовете към центъра. Бях наел просторен тристаен апартамент. Имах мебели само за две стаи.

Предполагах, че слуховете как татко е изнасилвал Карл се разпространяват в Ус със скоростта на епидемия. И единствен Карл не ги е чул. Всъщност, Карл и аз. След решението да направи откровенията на Карл публично достояние, Грете се бе разприказвала първо пред мен, а сега навярно ги разтръбяваше от салона си. Ако Карл разбереше, щеше да го понесе. Ако пък ли не, още по-добре. Отговорността и срамът бяха преди всичко мои. Изнемогвах под тежестта им. Бях слаб. Но не това бе основната причина да се махна от Ус. А тя.

Нощем сънувах Шанън.

Денем бленувах за Шанън.

Мечтаех за нея, докато се хранех, докато шофирах от квартирата до работа и обратно, докато обслужвах клиенти, докато бях в тоалетната, докато мастурбирах, докато слушах аудиокнига или гледах телевизия.

Бленувах за сънливото ѝ чувствено око. То изразяваше повече емоции, топлина и студ, отколкото двете очи на когото и да било другиго. Въздишах по гласа, нисък като на Рита, но все пак различен, толкова мек, че ти се приисква да се сгушиш в него като в топла постеля. Да я целуваш, да я обладаваш, да я миеш, да я притискаш, да я пускаш. Мечтаех за черната коса, която блестеше на слънце като гарваново перо, за обтегнатата дъга на гърба ѝ, за налетите ѝ обещаващи гърди, за малките ръце, които рисуваха уверено във въздуха, за смеха с едва доловима нотка на хищническо ръмжене — поредното обещание.