Кралството

Казах, че отивам да си легна. Докато се качвах по стълбите, чух как Шанън събуди Карл.

За пръв път от повече от година не сънувах Шанън.

Сънувах как падам.

49

Бъдни вечер за трима.

Спах до дванайсет на обяд. През изминалите седмици се бях съсипал от работа и имах да си наваксвам със съня. Слязох на долния етаж, пожелах весела Коледа, сварих кафе, разлистих старо коледно списание, разказах на Шанън някои по-особени норвежки коледни традиции, помогнах на Карл да разбие пюрето от брюква. Той и Шанън не размениха нито дума. Излязох да рина сняг, макар че през последните два дни липсваха следи да е валяло. Смених ечемичния сноп с нов, сварих коледна оризова каша и я оставих в хамбара.26 Поблъсках боксовата круша. Излязох на двора и си сложих ските. Първите метри вървях по необичайно широки коловози, явно от летни гуми. После настъпих ръба на преспата и проправих пъртина към хотела.

Строителната площадка, кой знае защо, ми заприлича на лунен пейзаж. Големите дървени модули, за които ми беше говорил Карл, бяха закрепени за основата със стоманени въжета, според инженерите достатъчно надеждни да ги задържат дори при ураганен вятър. В бараките на строителите не светеше. Нали беше Бъдни вечер. Спускаше се мрак.

На връщане чух протяжен, скръбен, познат тон, но не видях птица.

Не знам колко време прекарахме край масата, не по-малко от час, но имах чувството, че са поне четири. Овчите ребърца сигурно са били превъзходни — поне Карл ги похвали, а Шанън гледаше надолу към храната в чинията и му благодареше с вежлива усмивка. Бутилката с акевит стоеше при Карл и той непрекъснато наливаше в чашата ми, та явно и на мен ми се бе отворила глътката. Карл разказа за парада на Дядо Коледа в Торонто, където се запознали с Шанън, докато се возили заедно в шейна, изработена и украсена от техни общи приятели. Било минус двайсет и пет градуса и Карл предложил да ѝ стопли ръцете под овчите кожи.

— Трепереше като лист, но ми отказа — засмя се Карл.

— Не те познавах. Пък и ти носеше маска.

— Маска на Дядо Коледа — обърна се към мен Карл. — На кого ще се довериш, ако не на Дядо Коледа?

— Сега всичко е наред. Вече си свали маската — отбеляза Шанън.

След вечерята ѝ помогнах да разтреби масата. В кухнята тя изплакна чиниите с топла вода. Погалих я по гърба.

— Недей — тихо помоли тя.

— Шанън…

— Недей! — Обърна се към мен с насълзени очи.

— Не можем да се преструваме, все едно нищо не е станало.

— Трябва.

— Защо?

— Не разбираш. Трябва, повярвай ми. Просто прави каквото ти казвам.

— Какво именно?

— Преструвай се, че нищо не се е случило. За бога, нищо не се е случило. Беше… беше просто…

— Не. Това е всичко. Знам го. Знаеш го и ти.

— Моля те, Рой. Умолявам те.

— Добре. Но от какво се страхуваш? Да не ти посегне пак? Защото, ако те докосне и с пръст…

Тя издаде звук — нещо средно между смях и хлипане.

— Не аз съм в опасност, Рой.

— А кой, аз ли? Боиш се да не би Карл да ме пребие ли?

Усмихнах се. Не исках, но се усмихнах.

— Не да не би да те пребие — поправи ме тя.

Със скръстени пред гърдите ръце, тя сякаш зъзнеше. Нищо чудно наистина да ѝ беше студено, защото температурата навън падаше бързо. Стените пукаха.

— Подаръци! — провикна се Карл от дневната. — Някой е оставил подаръци под елхата!

Шанън се оплака от главоболие и си легна рано. На Карл му се пушеше и настоя да се облечем добре и да седнем в зимната градина — доста подвеждащо определение, при положение че живакът там показваше петнайсет градуса под нулата.

Карл извади от джоба на якето си две пури. Подаде ми едната. Поклатих глава и вдигнах кутийката със снус.

— Хайде де — подкани ме той. — Трябва ни тренинг, нали ни предстои да запалим победни пури.

— Пак ли си оптимист?

— Винаги.

— При последния ни разговор бяха възникнали някои проблеми — напомних.

— За какво говориш?

— За паричния поток. И за разследването на Дан Кране.

— Проблемите са, за да се решават. — Карл издуха смесица от кондензиран дъх и тютюнев дим.

— И как ги разреши?

— Разреших ги. Това е важното.

— Да не би Вилумсен да е решението и на двата проблема?

— Вилумсен ли? Това пък откъде ти хрумна?

— Вилумсен раздава на свои бизнес партньори същата марка пури, каквато пушиш ти.

Карл извади от устата си пурата и огледа тънката червена лента около нея.

— Сериозно?

— Да. Та не си въобразявай, че тези пури са кой знае колко специални.

— Не са ли? Замалко да се заблудя.

— И така, каква сделка сключи с Вилумсен?

Карл всмука от пурата.

— Как мислиш?

— Взел си заем от него.

— Брей — усмихна се Карл. — Пък после някои ще ми разправят, че аз съм бил по-умният от нас двамата.

— Това ли направи? Продаде ли си душата на Вилумсен, Карл?

— Душата? — Карл изля последната глътка акевит в смешно малката чашка. — Не знаех, че вярваш в душата, Рой.

— Отговорѝ ми.