Кралството

— В днешната уводна статия Дан е развъртял секирата — съобщи от кухнята Карл, докато аз, в коридора, се навличах с още дрехи и се чудех какви ботуши ще са най-подходящи, ако скалната стена е заледена. — Нарича Вос Гилберт и общинските управници безгръбначни популисти. Според Дан традицията започнала по времето на Ю Ос, само че тогава нещата не били чак толкова очебийни.

— Май иска бой — отбелязах. В крайна сметка се спрях на чифт солидни кантовани зимни обувки на татко.

— Че кой нормален човек иска бой? — попита Карл, но аз вече бях наполовина извън вратата.

Отидох в хамбара. Вътре Шанън пълнеше с пясък едната поцинкована кофа.

— С Рита Вилумсен още ли ходите на ледени бани три пъти седмично? — попитах.

— Да.

— И сте само двете?

— Да.

— Някой може ли да ви види?

— Ходим в седем сутринта, още е тъмно, така че… не.

— За кога е следващата ви уговорка?

— За утре.

Потърках си брадичката.

— За какво мислиш? — попита тя.

Загледах се в струйката пясък, процеждаща се от продупчената кофа.

— Мисля как би могла да я убиеш.

По-късно вечерта — тримата бяхме обсъдили подробно плана за шести път, Карл бе кимнал и двамата бяхме погледнали Шанън — тя постави своето условие:

— Ако се съглася да участвам и ако успеем, искам хотелът да бъде възстановен по оригиналните ми чертежи. До последния детайл.

— Добре — кимна Карл след кратък размисъл. — Ще направя каквото е по силите ми…

— Няма да се наложи — отвърна Шанън. — Защото не ти ще ръководиш строителните работи. А аз.

— Виж…

— Това не е предложение, а ултиматум.

Навярно Карл осъзна същото, каквото и аз: Шанън говореше сериозно. Карл се обърна към мен. Вдигнах рамене в знак, че в този случай не съм в състояние да му помогна.

Той въздъхна.

— Добре. Ние, Опгорци, не се пазарим. Ако всичко мине по ноти, ръководната роля е твоя. Надявам се поне да имам възможност да се включвам.

— О, със сигурност няма да те оставим да бездействаш — увери го тя.

— Дайте да преговорим плана още веднъж — настоях.

55

В седем сутринта навън още се спускаше мрак.

Промъкнах се на пръсти в спалнята. Напрегнато се вслушвах в равномерното дишане от двойното легло. Подът изскърца. Застинах на място и наострих уши. Ритъмът на дишането не се наруши. През пролука в завесите се процеждаше самотен лунен лъч. Продължих, опрях колене о матрака и предпазливо се добрах до спящата фигура. Тази половина от леглото беше все още топла от доскоро лежалия там човек. Не се сдържах. Долепих лице до чаршафа и вдъхнах уханието на жена. И пред мен, като на кинематограф, мигом се заредиха кадри с мое и нейно участие. Голи, потни от любене и ненаситни за още, винаги.

— Добро утро, любов моя — прошепнах.

И опрях пистолет о слепоочието на спящата особа.

Дишането секна. Чуха се две шумни, ядосани изхърквания. После светнаха две отворени очи.

— Тихичко спиш за дебелак — отбелязах.

Вилум Вилумсен премига няколко пъти в полумрака, сякаш за да се увери, че не сънува.

— Какво е това? — попита той с дрезгав от съня глас.

— Камбаната — отвърнах. — Краят. Смъртта.

— Какво правиш, Рой? Как влезе?

— През вратата за мазето.

— Тя е заключена.

— Да — потвърдих кратко.

Той се надигна на лакти.

— Рой, Рой, Рой. Не искам да пострадаш. Разкарай се овреме и обещавам да забравя това.

Цапардосах го с дулото през носа. Кожата се обели, потече кръв.

— Не си мести ръцете от завивката. Остави кръвта да тече.

Вилумсен преглътна с мъка.

— Това пистолет ли е?

— Позна.

— Ясно. Значи, повтаряме историята от миналия път?

— Да. Само дето тогава се разделихме живи.

— А сега?

— Сега не бих бил толкова сигурен, че нещата ще приключат благополучно. Ти заплаши да избиеш семейството ми.

— Това е санкцията за неспазването на договор за толкова крупен заем, Рой.

— А това е санкцията за налагането на санкция за неспазване на договор за толкова крупен заем.

— Да не очакваш от мен да наблюдавам безучастно как длъжниците ми ме разоряват? Ти сериозно ли?

В гласа му се долавяше повече негодувание, отколкото страх. Неволно се възхитих на способността на Вилум Вилумсен бързо да се ориентира в обстановката.

— Нищо не очаквам, Вилумсен. Ти правиш каквото трябва, аз — също.

— Ако си въобразяваш, че това е начинът да спасиш Карл, грешиш. Така или иначе Поул ще си свърши работата. Договорът ми с него не може да бъде разтрогнат, защото сега не мога да се свържа с него.

— Не можеш — потвърдих. — Поул е мъртъв.

Неволно бях цитирал една от най-популярните конспиративни теории в историята на поп музиката.28

Вилумсен ококори натежалите си очи на сепия. Вече виждаше пистолета. И явно го позна.

— Наложи се пак да се спусна в Хюкен — уточних. — Ягуарът лежи върху кадилака, и двете коли са паднали по таван и са напълно сплескани. Същински сандвич от ретро автомобили. Над предпазния колан прелива разплута пихтиеста плът — това е останало от твоя датчанин. Прилича на кайма, дявол да го вземе.

Вилумсен преглътна с усилие.

Размахах пистолета.

— Намерих го заклещен между скоростния лост и тавана. Наложи се да го избия с крак.

— Какво искаш, Рой?

— Да не убиваш никого от моето семейство, включително родственици.

— Дадено.