Кралството

Държаха още някакъв коз, но какъв? Какъв?

Забелязах как Курт несъзнателно опипва кожения калъф за мобилен телефон, закачен на колана му. Калъфът беше същият модел като на баща му. Мобилен телефон… Еврика. Ето какво не ми даваше да заспя вече две нощи. Ето за какво бях пропуснал да помисля. Ето грешката, която безуспешно се опитвах да открия досега.

— Защото… — подхвана Мартинсен и в същия миг осъзнах как възнамеряват да ме хванат натясно.

— Всъщност, момент — прекъснах я и ѝ се усмихнах, смутен от уж неволно объркване. — Сутринта, когато Вилумсен е починал, ме събуди звук на ягуар. На колата, не на животното.

Мартинсен ме изгледа с непроницаем вид.

— Разкажете.

— На ниска предавка звукът е силно характерен. Колата ръмжи като голяма котка, като… ягуар, предполагам.

Мартинсен излъчваше нетърпение, но аз се бавех. Знаех, че ходя по минно поле и дори най-малката погрешна стъпка ще бъде безмилостно наказана.

— Разбудих се, но звукът беше изчезнал. Разтворих завесите. Очаквах да видя ягуара. Още не се беше съмнало. Не се виждаха коли и реших, че съм сънувал.

Мартинсен и Курт се спогледаха за пореден път. Сюлесюн, или както му беше името, явно не се занимаваше с тази част от разследването. Най-вероятно беше експерт по криминалистика. Тогава защо изобщо ги придружаваше, още не ми беше станало ясно. Интуицията обаче ми подсказваше, че съвсем скоро и това ще ми се изясни. Е, така или иначе, разказаната от мен история звучеше правдоподобно дори ако намереха ягуара в Хюкен. Сутринта Поул Хенсен е убил Вилумсен и пак е поел към „Опгор“, за да направи втори опит да ни измъкне пари; летните му гуми са поднесли на Козия завой и колата е изхвърчала в пропастта, без някой да разбере. Поех си дъх. Поколебах се дали да не стана да донеса кафе — имах нужда от ободряване — но в крайна сметка предпочетох да мирувам.

— Питам, защото ни отне доста време да открием номера на мобилния телефон на Хенсен — поясни Мартинсен. — Вероятно заради особеностите на професията му на негово име няма регистриран телефон. Проверихме обаче регистрите на базовите станции в района. През последните денонощия станциите са приемали сигнали само от един телефон с датски номер. Покритието на станциите, засекли сигнали от въпросния телефон, обхваща периметъра, където, според свидетелски разкази, е бил забелязан ягуарът. И странно, но във времевия отрязък от момента на посещението на Поул Хенсен при вас до настоящия момент телефонът не е напускал доста тесен периметър. Този — Мартинсен очерта въображаем кръг във въздуха. — В този участък няма други къщи, освен вашата. Как си го обяснявате?

57

И така, жената от КРИПОС — така и не разбрах официалната ѝ длъжност — най-сетне изплю камъчето. Мобилният телефон. Датчанинът, естествено, е носил мобилен телефон. Докато съставях плана, изобщо не се бях сетил за това. Мартинсен бе успяла да локализира телефона му в тесен периметър, включващ нашата ферма. Историята със Сигмюн Улсен се повтори. Как, по дяволите, бях успял да допусна един и същи гаф цели два пъти? Сега разследващите бяха установили, че телефонът на Поул Хенсен се е намирал близо до „Опгор“ преди, по време и след убийството на Вилум Вилумсен.

— Та… Как си го обяснявате? — повтори Мартинсен.

Почувствах се като в една от онези видеоигри, в които срещу теб захвърчава ураган от обекти с различна скорост и траектория на движение и ти знаеш, че е само въпрос на време да се сблъскаш с някой от тях и играта да приключи. Не губя лесно ума и дума, но в онзи момент гърбът ми плувна в пот. Вдигнах рамене в отчаян опит да си придам нехаен вид:

— А вие как си го обяснявате?

Мартинсен явно схвана въпроса ми като реторичен, както се казва, защото го пропусна покрай ушите си и за пръв път от началото на нашия разговор се наведе напред на стола.

— Да не би Поул Хенсен да е нощувал у вас, вместо да си тръгне? Питахме в пансиона и на други места. Никой не го е подслонявал, а старите ягуари са с много слабо парно. Било е прекалено студено да спи в колата.

— Може да е отседнал в хотела — подхвърлих.

— В хотела?

— Шегичка. По-скоро е стигнал с колата по пепелището и е пренощувал в някоя от строителните бараки. В момента са празни. А щом Хенсен умее, както излиза от думите ви, да разбива ключалки, лесно си е отворил.

— Но данните от сигналите на мобилния му телефон…

— Строителната площадка се намира точно отвъд ей този хълм. Попада в обхвата на същата базова станция, където се намира и нашата къща, нали, Курт? Преди години ти също издирваше мобилен телефон.

Курт Улсен си смучеше мустака и ме гледаше с нещо като омраза. Обърна се към двамата полицаи от КРИПОС и кимна.

— В такъв случай Поул Хенсен, значи, е оставил телефона си в някоя от строителните бараки, после е тръгнал към дома на Вилумсен и впоследствие го е убил. Би трябвало телефонът да е още там. Улсен, ще извикаш ли подкрепление? Явно ще ни е нужна и съдебна заповед за претърсване за бараките. Чака ни доста работа.

— Успех — изправих се.

— О, още не сме приключили — усмихна се Курт.

— Така ли? — седнах.