Кралството

Курт се залюля на стола, сякаш за да покаже, че се намества още по-удобно.

— Попитахме Рита за вероятността Поул Хенсен да разполага отнякъде с ключ към задната врата на къщата на семейство Вилумсен. Тя отрече да има такава. Забелязах някакво потрепване на лицето ѝ и — понеже не от вчера съм полицай и съм се научил да чета по изражението — я притиснах да ми каже какво премълчава. Тя призна, че навремето ти дала ключ за въпросната врата, Рой.

— Аха — казах само. Бях изтощен.

Курт пак премина в настъпление.

— И сега въпросът е дал ли си този ключ на Поул Хенсен. Или сам си влязъл в дома на Вилумсен сутринта, когато е бил убит.

С усилие потиснах прозявка. Не от умора, а защото мозъкът ми се нуждаеше от повече кислород.

— И какво, за бога, ви навежда на това предположение?

— Просто питаме.

— Защо ще убивам Вилумсен?

Курт смучеше мустак. Получи от Мартинсен зелена светлина да продължи.

— Веднъж Грете Смит ми каза, че ти и Рита Вилумсен се срещате в хижата на мъжа ѝ. И след като Рита ми каза за ключа, аз я попитах вярно ли е. Тя потвърди.

— И какво от това?

— Как какво от това? Ами секс и ревност. Това са двата най-чести мотива за убийство в развитите страни.

Ако не греша, и това го пишеше в „Истински престъпления“. Не успях да сдържа прозявката си.

— Не съм убил Вилумсен — заявих с широко зинала уста.

— Да, защото нали каза, че точно в часа на убийството му си спял в леглото си тук. Тоест, между шест и половина и седем и половина сутринта.

Курт отново започна да мачка калъфа на мобилния си телефон. Все едно той му служеше като суфльор. Схванах каква е работата. Бяха проверили движенията и на моя телефон.

— Не, тогава бях станал. Отидох с колата до един от пристаните край Бюдалското езеро.

— Свидетел е видял волво като твоето да идва откъм езерото малко преди осем. Какво си правил там?

— Опитах да шпионирам русалките.

— Моля?

— След като онова ръмжене като от ягуар ме събуди, се сетих, че Шанън и Рита се бяха уговорили за ледена баня. Не знаех обаче къде. Предположих, че ще са някъде по правата между къщата на Вилумсен и езерото. Паркирах до един хангар за лодки и се огледах дали не са някъде наблизо, но не ги намерих.

Видях как мутрата на Курт се спихва като плажна топка.

— Нещо друго? — попитах.

— За да сме напълно изрядни, ще проверим ръцете ви за GSR — каза Мартинсен със същото непроницаемо изражение, но езикът на тялото ѝ се бе променил. Беше изключила онази напрегната, свръхизострена бдителност. Изглежда само човек, тренирал боен спорт или участвал в улични схватки, забелязва подобно нещо. Навярно самата тя не си даваше сметка, но подсъзнателно бе стигнала до извода, че аз не съм враг. Затова неусетно се отпускаше все повече и повече.

Във функциите си встъпи експертът криминалист Сюлесюн. Отвори куфарчето си, извади компютър и предмет, подобен на сешоар.

— Рентгенофлуоресцентен анализатор — поясни и отвори лаптопа. — Нужно е само да сканирам кожата ви и веднага ще получим резултат. Най-напред ще свържа уреда с компютърна програма за анализ.

— Добре. През това време да отида ли да доведа Карл и Шанън, за да говорите и с тях? — предложих.

— За да си изтъркаш хубаво ръцете ли? — попита Курт Улсен.

— Благодаря, но не се налага да говорим с друг — обади се Мартинсен. — Засега разполагаме с необходимите ни сведения.

— Готов съм — обяви Сюлесюн. Беше свързал „сешоара“ към компютъра посредством USB кабел.

Навих си ръкавите и вдигнах длани пред него. Той ги сканира, сякаш бях стока в бензиностанция, и пръстите му затанцуваха по клавишите на лаптопа. Курт следеше напрегнато физиономията на експерта. Усетих погледа на Мартинсен върху себе си. Зареях взор през прозореца и се поздравих за далновидността да изгоря ръкавиците и дрехите, с които бях онази сутрин. Мислено си отбелязах непременно да изпера окървавената риза от навечерието на Новата година, та да е готова за утрешното погребение.

— Чист е — обяви Сюлесюн.

Имах чувството, че чух как Курт Улсен изруга наум.

— Е — Мартинсен се изправи. — Благодарим за съдействието, господин Опгор. Дано не сме ви подложили на напрежение. Както сигурно разбирате, при разследване на убийство се налага да пипаме по-здраво.

— Вършите си работата. — Смъкнах ръкавите на ризата си. — И заслужавате уважение за това. Наистина се надявам… — Пъхнах под устната си пликче снус, погледнах Курт Улсен и казах самата истина: — … да откриете Поул Хенсен.

58

Странно, но погребението на Вилум Вилумсен сякаш се превърна в погребение и на събирателно дружество „Ус“.

Започна с траурна реч на Ю Ос.

— И не въведи нас в изкушение, но избави ни от лукавия.

Разказа как покойникът съградил камък по камък основата на бизнес, който има естествено място в местната общност, фирмата на Вилумсен била и си оставала отговор на реална потребност сред жителите.