Кралството

В „Свободно падане“ заварих обичайната предобедна клиентела: запалени почитатели на конни надбягвания и активни ползватели на системата за обществено осигуряване.

— Една бира — поръчах на Ерик Нерел.

Изгледа ме студено. До съвсем скоро Ерик фигурираше в списъка ми със заподозрени за палежа на хотела, но днес този списък се сведе до едно-единствено име.

На път към свободна маса до прозореца видях Дан Кране с халба пред себе си. Взираше се навън с празен поглед. Изглеждаше — как да се изразя? — запуснат. Предпочетох да не го безпокоя с надеждата да ми се отплати със същата услуга.

Бях преполовил халбата, Когато Карл пристигна в тръс.

Прегърна ме мечешката и си взе чаша кафе от бара. Нерел го обслужи със същото враждебно отношение. При появата на Карл, Дан Кране пресуши халбата си и напусна заведението с демонстративно тежки стъпки.

— Да, видях Дан — потвърди Карл, преди да съм го попитал, и седна. — Доколкото чух, вече не живеел във фермата на Ос.

Кимнах бавно.

— Какво става иначе?

— Ами… — Карл отпи от кафето. — Вълнувам се за срещата довечера. А вкъщи Шанън своеволничи безобразно. Днес, например, заяви, че до срещата довечера ще ползва кадилака, а за мен остана женската кола. — Карл насочи брадичка към субаруто на паркинга.

— Най-важното е да пристигнеш на церемонията със стил.

— Разбира се, разбира се. — Той отпи нова глътка кафе.

Чакаше. Изглеждаше силно напрегнат, едва ли не ужасен от предстоящото. Двама братя тръпнат от ужас. Лежат един под друг на двуетажното легло и тръпнат от ужас, че вратата ще се отвори.

— Мисля, че знам кой е запалил хотела — съобщих ни в клин, ни в ръкав.

— Сериозно? — вдигна очи Карл.

Беше излишно да правя ефектни паузи и направо изстрелях:

— Грете Смит.

Карл се разсмя гръмко.

— Грете си е малко чалната, дума да няма, но не е чак толкова откачена. А напоследък се кротна. Връзката със Симон ѝ се отрази добре.

— Със Симон? — вперих поглед в Карл. — Със Симон Нергор?

— Не знаеш ли? — засмя се без капка веселост Карл. — Разправят, че на Нова година Симон я помолил да го закара до вкъщи и тя останала да преспи там. Оттогава са направо неразделни.

Умът ми работеше на пълни обороти. Възможно ли беше Грете да е запалила хотела в комбина със Симон? Допуснах го, за да проверя дали ще ми прозвучи правдоподобно. Не, определено ми се струваше странно. От друга страна обаче, напоследък всичко ми се струваше странно. Не изпитвах потребност да го обсъждам с Карл, а всъщност и с когото и да било, защото какво значение, по дяволите, имаше кой го е направил? Прокашлях се.

— Искаше да говорим за нещо.

Карл забоде поглед в чашата си и кимна. После вдигна глава, увери се, че няма опасност околните клиенти да ни чуят, наведе се напред и снижи глас:

— Шанън е бременна.

— Еха! — усмихнах се, но внимавах да не преигравам. — Честито, братко!

— Не — поклати глава той.

— Не? Проблем ли има?

Той кимна.

— С детето ли? — попитах лицемерно и усетих как само при мисълта нещо да не е наред с детето в утробата на Шанън, с нашето дете, ми прилошава.

Карл поклати глава.

— А какво тогава?

— Не аз съм…

— Не си — какво?

Главата му най-сетне спря да се движи. Погледна ме с красноречив, капитулирал поглед.

— Не ти си бащата ли? — попитах.

Той кимна.

— Откъде…

— С Шанън не сме правили секс, откакто тя се прибра от Торонто. Не ми позволява дори да я докосна. За бременността ѝ разбрах не от нея, а от Стенли. Тя дори не е в течение, че аз знам.

— Егати — промърморих.

— Да. Егати. — Погледът му тегнеше неотстъпно върху мен. — И знаеш ли какво, Рой?

Карл чакаше. Не му отговорих.

— Май се досещам кой е.

— Досещаш ли? — Едва преглътнах.

— Да. В началото на есента Шанън ми сервира, че ѝ се налага да отскочи до Нотуден. Интервю за някакво проектантско задание, така каза. Когато се върна, дни наред не беше на себе си. Не се хранеше, не спеше. Реших, че причината е въпросното интервю — понеже не е спечелила конкурса, е разочарована. Когато разбрах от Стенли, че е бременна, се запитах кога, за бога, е имала възможност да се среща с друг мъж; та аз и тя сме непрекъснато заедно. И се сетих за онова внезапно пътуване до Нотуден. По принцип Шанън ми разказва всичко, а което премълчава, лесно го отгатвам. Но от известно време усещах, че нещо ми се изплъзва. Че крие нещо. Сякаш изпитва угризения. Върнах лентата назад и установих, че промяната в нея настъпи след нощувката в Нотуден. Изведнъж започна да ходи в Нотуден, само за през деня; уж да пазарува. Разбираш ли?

Прокашлях се, за да си възвърна гласа:

— Май да.

— Онзи ден я попитах къде е пренощувала в Нотуден и тя каза „в хотел «Братрайн»“. Обадих се там и проверих. От рецепцията потвърдиха: на 3 септември Шанън Алейн Опгор действително е отседнала там за една нощ. Попитах с кого. С никого, отговориха. Наела стаята сама.

— И рецепционистът ти даде цялата тази информация просто така?

— Е, възможно е да съм се представил като Курт Улсен, ленсман в Ус.

— Боже.

Усещах как ризата на гърба ми подгизва от пот.