Кралството

Тя изглежда долови раздразнение в гласа ми и се запита на какво ли се дължи. Или се досещаше за причината. Стрес. Нервност. Страх. Разкаяние? Дали и тя се разкайваше? Сигурно. В Кристиансан, докато чертаехме плана, обсъдихме и този въпрос. Че колебанията ще ни нашепват, както нашепват в ухото на младоженци в деня на сватбата им. Защото колебанието е като водата — винаги намира дупка в покрива ти. И сега капеше върху главата ми като китайско мъчение. Непрекъснато си припомнях репликата на Грете, че в такъв случай оставал само един възможен подпалвач на хотела. Неработещият стоп на субару. Така латвиецът бе описал колата, връщаща се от пламналия хотел в последния ден на старата година.

— Планът ще проработи. В системата почти няма спирачна течност, а кадилакът тежи два тона. Според всички закони на физиката възможният изход е само един.

— Ами ако се усети преди завоя?

— Не съм виждал Карл да си изпробва спирачките. Той ги използва само когато му трябват — казах спокойно и благо, макар да го бях повтарял вече десетки пъти. — Колата се движи по равен терен, той дава газ, склонът се появява, той отпусна педала за газта, но понеже е много стръмно, не забелязва, че колата ускорява прекалено. И през ум не му минава, че жилото за газта не се връща и в резултат тежката кола набира висока скорост. След две секунди стига до завоя и вече му прави впечатление, че се движи с много по-висока скорост, отколкото обикновено в този участък. В паниката натиска спирачката, но тя отказва. Евентуално успява да натисне педала още веднъж и да навие рязко волана, но няма шанс. — Навлажних устни. Обясних основното, можех да спра дотук. — Скоростта е твърде висока, колата — твърде тежка, а завоят — твърде остър. Дори да се движеше по асфалт, а не по чакъл, нямаше да му помогне. Колата излита във въздуха, той е в безтегловност. Капитан на космически кораб. Работещият му със свръхсветлинна скорост ум си задава въпроса как. Кой. И защо. И може би успява да си отговори, преди…

— Достатъчно! — кресна Шанън. Скръсти ръце, а по тялото ѝ премина спазъм. — Ами ако все пак открие, че нещо не е наред, и не се качи в колата?

— Просто ще открие, че нещо не е наред. Ще повика монтьор. Човекът ще установи, че жилото за газта е разплетено, а спирачните маркучи са нацепени — в старите коли такива повреди се срещат често. А ние ще трябва да скроим нов план, да измислим друг начин да постигнем целта си. Нищо фатално.

— Ами ако планът сработи, а полицията въпреки това заподозре саботаж?

— Тогава ще проверят катастрофиралата кола и ще установят, че някои части са били износени. Вече многократно го проиграхме, Шанън. Планът е добър. Не се безпокой.

Шанън изхълца и буйно се притисна към мен.

Внимателно се освободих от прегръдката ѝ.

— Ще тръгвам.

— Не! — изхлипа тя. — Остани!

— Ще наблюдавам събитията от автосервиза. Оттам Козият завой се вижда добре. Ако нещо се обърка, веднага ми звънни по телефона. Става ли?

— Рой! — извика тя, все едно за последен път ме вижда жив, все едно вълни в открито море ме отнасят надалеч, все едно сме изведнъж изтрезнели младоженци на платноходка, приятно замаяни от изпитото шампанско.

— До после — махнах ѝ аз. — И да не забравиш: веднага след знаеш кое набери спешния номер. Запомни как се е случило, как се е държала колата на пътя и опиши всичко на полицията точно както е било.

Тя кимна, изопна гръб, приглади полата си.

— Какво… какво ще се случи след това според теб?

— След това… според мен ще поставят мантинела.

68

В 18:02 започна да се смрачава.

Седнал до прозореца в сервиза, наблюдавах Козия завой през бинокъл. Наум бях изчислил, че когато кадилакът изхвърчи от пътя, ще го виждам в продължение на не повече от три десети от секундата. Затова трябваше да мигам бързо.

Бях очаквал, след като приключа с моята част и останалото вече се намира в ръцете на Шанън, притеснението ми да се уталожи. Но стана точно обратното. Сега, докато седях бездейно, разполагах с прекалено много време да мисля за всичко, което би могло да се обърка. И непрекъснато ми хрумваха нови и нови потенциални пречки пред нашия план. Вярно, коя от коя по-невероятни, но това не ми носеше душевно спокойствие.

По план, след като дойде време да тръгват към строителната площадка за официалното откриване, Шанън щеше да се оплаче, че внезапно се е почувствала зле и трябва да си полегне; нека Карл тръгне сам с кадилака, а тя ще изчака да ѝ поотмине и ще дойде със субаруто по-късно.

Пак погледнах часовника. 18:03. Три десети от секундата. Отново вдигнах бинокъла. Плъзнах го над прозорците на Смит, където не бях забелязал завесите да помръдват след инцидента по-рано днес. Отместих бинокъла към планината отзад и към Козия завой. Може вече да се беше случило. Може вече всичко да беше приключило.

Чух звук на кола. Спря пред автосервиза. Насочих бинокъла към нея, но образът беше разфокусиран. Снех бинокъла от очите си и видях ланд роувъра на Курт Улсен.