Кралството

— А, ясно! Защото сте алкохолици или защото е вредно?

Лицето на Мари се изопна.

— Не сме алкохолици. Алкохолът отнема ежегодно повече животи в световен мащаб, отколкото въоръжените конфликти, убийствата и наркотиците, взети заедно.

— И слава богу — усмихна се Шанън. — Че войните, убийствата и наркотиците не вземат повече жертви, имам предвид.

— Опитвам се да обясня, че алкохолът е излишен.

— Сигурно — съгласи се Шанън, — но развърза езиците на всички гости. Ти ли кара дотук?

— Разбира се. В твоята родина жените не шофират ли?

— Шофират, само че отляво.

Мари ме погледна объркано, сякаш за да ме попита дали това е шега, която не схваща.

Прокашлях се.

— В Барбадос пътното движение е ляво.

Шанън се разсмя високо. Мари се усмихна снизходително, както хората се смеят на нескопосан детски виц.

— Сигурно си посветила много време и усилия, за да научиш майчиния език на съпруга си, Шанън. Не сте ли обсъждали дали не е по-лесно той да научи твоя?

— Интересен въпрос, Мари. В Барбадос говорим английски. А аз, естествено, искам да разбирам какво казвате зад гърба ми — засмя се пак Шанън.

Макар невинаги да проумявам какво влагат жените в думите си, сега съобразих, че пред мен се разиграва схватка и най-добре е да стоя настрана.

— А и норвежкият ми пада повече. Английският е най-своеволният писмен език в света.

— Допада ти, искаш да кажеш.

— Простичко казано, идеята на латинската азбука е всяка буква да се свързва с един звук. Буквата „а“ на норвежки, на немски, на испански, на италиански и на още куп езици се произнася „а“. На английски обаче буквата „а“ може се чете по най-различни начини. Car, care, cat, call, ABC. Пълна бъркотия. Още през осемнайсети век Ефраим Чембърс6 казал, че не е срещал по-непоследователен правопис от английския. А ето на, аз открих, че без да знам и дума на норвежки, мога да чета на глас Сигрид Унсет7 и Карл да разбира всичко! — Шанън се засмя и ме погледна. — Би трябвало норвежкият, а не английският, да е световният език!

— Е… Не те съветвам обаче да четеш Сигрид Унсет, ако приемаш присърце въпроса за половата равнопоставеност. Унсет е назадничава антифеминистка.

— По мое мнение пък Унсет е по-скоро ранна феминистка от втората вълна — като Ерика Джонг. Благодаря за съвета какво да чета и какво — не, но аз се опитвам да се запозная с творчеството и на писатели, чийто гледища не разделям.

— Не споделям — поправи я Мари. — Явно живо се вълнуваш от езици и литература, Шанън. В такъв случай по-добре е да общуваш с Рита Вилумсен и с нашия лекар, доктор Стенли Спин.

— По-добре с тях, отколкото с…?

— Или даже е най-добре да оползотвориш по друг начин знанията си по норвежки — усмихна се злобничко Мари. — Защо, например, не си потърсиш работа? И така да допринесеш за общото благо в Ус?

— За щастие не ми се налага да си търся работа.

— Не ти се налага, разбира се.

Мари отново преминаваше в настъпление. Нямаше никакво съмнение. Онова презрително, високомерно, което Мари Ос си въобразяваше, че умело прикрива от съселяните си, лумна в погледа ѝ, докато изричаше:

— Нали си имаш… съпруг.

Погледнах Шанън. Докато разговаряхме, неколцина гости си взеха чаши от подноса в ръката ѝ и сега тя преподреди останалите, за да възстанови равновесието.

— Не ми се налага да си търся работа, защото вече имам. И няма пречки да я върша оттук.

Най-напред по лицето на Мари се изписа изумление, после — едва ли не разочарование.

— И какво работиш?

— Рисувам.

Лицето на Мари се проясни.

— Рисуваш — повтори тя с пресилен ентусиазъм, все едно човек с въпросната професия се нуждае от насърчение. — Художничка си — установи утешително тя.

— Е, чак пък художничка. В добри дни може би. А ти с какво се занимаваш, Мари?

За миг Мари изглеждаше объркана, но бързо се окопити.

— Политоложка съм.

— Страхотно! Много ли сте търсени в Ус?

Мари се усмихна горчиво, все едно изпитва болка.

— В момента съм в майчинство. Родих близнаци.

— Сериозно? — въодушевено и малко невярващо възкликна Шанън.

— Да. Никога не лъ…

— Снимки! Имаш ли снимки?

Мари я изгледа изпод вежди. Поколеба се. Навярно с вълчия си поглед преценяваше съперницата. Едноока жена птиче — колко да е опасна? Мари извади мобилния си телефон и започна да рови. Вдигна една снимка пред Шанън, а тя нададе едно от онези „ооо“ с низходяща интонация, чиято цел е да изразят колко очарователен е наблюдаваният обект. После безцеремонно ми връчи подноса с чашите и взе телефона на Мари, за да разгледа по-отблизо близнаците.

— Кажи, какво да направя, за да се сдобия и аз с две такива? — попита.

Нямам представа дали Шанън просто я ласкаеше. Ако да, играеше доста добре. Във всеки случай достатъчно убедително Мари Ос да свали войнственото си изражение.

— Имаш ли още? — попита Шанън. — Може ли да разгледам и други?

— Заповядай.

— Ще се погрижиш ли за гостите, Рой? — попита Шанън, без да откъсва поглед от екрана на телефона.

Обиколих с подноса. Налагаше се да си проправям път сред хората. Чашите изчезнаха, без изобщо да ми се наложи да общувам.

Отнесох празния поднос в кухнята. Там цареше същата тъпканица.