Кралството

Взех изпита по теория, а няколко месеца по-късно — и изпита за професионална квалификация. Тогава чичо Бернард вече беше в кома. Още преди дъщеря му да поиска от лекарите да изключат животоподдържащата апаратура, на практика аз — двайсетгодишен хлапак — ръководех автосервиза. И въпреки това ми дойде като шок… не, твърде пресилено е, по-скоро като изненада, когато отвориха завещанието и се оказа, че чичо Бернард е оставил автосервиза на мен.

Дъщеря му, разбира се, възропта. Заяви, че често съм оставал насаме с баща ѝ и съм го изманипулирал. Нямам никакво желание да се карам, отговорих. Чичо Бернард ми е завещал сервиза не за да ме направи богат, а защото е искал роднина да продължи бизнеса. Предложих на дъщеря му да купя сервиза на определена от нея цена. Така поне главното желание на покойния ми чичо щеше да бъде изпълнено. Тя назова цена. Отговорих, че ние, Опгорци, не се пазарим, но такава сума е непосилна за мен, пък е и неоправдано висока спрямо приходите от автосервиза. Дъщерята на чичо Бернард обяви сервиза за продан, не намери купувач, макар многократно да свали цената и накрая пак опря до мен. Разплатихме се, тя подписа договора за покупко-продажба и изхвърча от автосервиза бясна, все едно ощетената бе тя, а не аз.

Положих неимоверни усилия бизнесът със сервиза да върви. Уви, липсваше ми опит, пък и пазарните тенденции не бяха на моя страна. И все пак се справях сносно, защото автосервизите в региона масово затваряха, а това увеличаваше моята клиентела. Така успях да задържа Маркус на половин работен ден. Вечер аз и Карл преглеждахме счетоводните сметки — той беше завършил стопанска гимназия и правеше разлика между дебит и кредит. Стана ни ясно, че двете бензинови колонки пред сервиза носят повече приходи от самия сервиз.

— От Транспортната инспекция се отбиха на проверка — съобщих една вечер. — Ако искаме да си запазим лиценза, трябва да обновим оборудването.

— И колко ще струва? — попита Карл.

— Двеста хиляди. Може и повече.

— Няма как да си го позволим.

— Знам. Какво ще правим?

Говорех в множествено число, защото автосервизът изхранваше и двама ни. Знаех отговора, но попитах Карл, защото исках той да го изрече на глас.

— Продай сервиза и задръж колонките — каза той.

Разтрих си тила. Грете Смит го беше „обрала“ с машинка. Усещах как къси косъмчета боцкат върховете на пръстите ми. Тази прическа се наричала „моряшка подстрижка“. В момента не била на мода, но била класическа, затова, ако след десет години погледна моя днешна снимка, нямало да се чувствам нелепо. След това хората ми повтаряха, че още повече съм заприличал на баща си, същинско негово копие. Подобни коментари ме вбесяваха, защото добре виждах колко са правдиви.

— Знам, предпочиташ да ремонтираш коли вместо да ги зареждаш с гориво — продължи Карл, след като нито кимнах, нито плюх.

— Нищо, де. И без друго вече няма кой знае колко за поправяне. В днешно време колите ги правят по-иначе. И ние, монтьорите, се занимаваме общо взето само с идиотщини. Днес не ти е нужен усет.

Бях на двайсет, а звучах като шейсетгодишен дядка.

На следващия ден Вилум Вилумсен дойде да огледа автосервиза. При Вилумсен телесната дебелина изглеждаше съвсем естествена. Първо, самите му габарити бяха огромни и изискваха голям корем, едри бедра, масивна долна челюст, та целостта да е балансирана, да се получи съразмерно съчетание. Второ, той вървеше, говореше и жестикулираше като дебелак. Всъщност и аз не знам как да го обясня. Чакайте, ще опитам: Вилумсен се клатушкаше като патица, говореше високо, безпардонно и илюстрираше думите си с красноречиви жестове и гримаси. И трето, пушеше цигари. Освен ако не се казваш Клинт Истууд, няма как да не си дебел и да се надяваш да те възприемат сериозно като пушач. Дори Уинстън Чърчил и Орсън Уелс са се затруднили да го постигнат. Вилумсен продаваше автомобили втора ръка и режеше за скрап онези, които не успяваше да пробута. Случваше се да купувам части от него. Той търгуваше и с други употребявани вещи и според мълвата бил склонен да преговаря, ако го помолиш да пласира крадена стока. Същото важало и когато ти трябва бърз кредит, а банката не ти се доверява. Но бог да ти е на помощ, ако не му се издължиш навреме. Вилумсен разполагаше със силовак на повикване — датчанин от Ютландия — който с ефикасни прийоми, включващи употреба на клещи, те принуждаваше да си погасиш дълга, дори ако това налага да обереш родната си майка. Всъщност никой не беше виждал въпросния главорез, но когато един ден — бяхме още момчета — съзряхме бял ягуар с датска регистрация да стои паркиран пред борсата на Вилумсен, бродещите градски легенди разпалиха въображението ни. Агресивен дизайн и датски табели. Повече не ни трябваше.

И така, Вилумсен прегледа всички уреди, инструменти, всичко, годно да се развие и демонтира. После назова на каква цена е склонен да купи оборудването.

— Не е много — отбелязах. — Достатъчно си в час с материята, за да разбереш, че всичко е топ качество.