Кралството

— Когато Курт Улсен и Ерик Нерел бяха тук, Курт излъга: искал да се спусне в Хюкен заради злополуката с кадилака. Не спомена смъртта на баща си. Курт Улсен определено не възнамерява да си разкрива картите.

Помълчахме. Капакът под нас изстина.

— А дали Ерик не е запознат с картите му? — предположи Шанън. — И да ни светне по въпроса.

Погледнахме я. Продължаваше да стои със затворени очи.

— И защо ще го прави? — попитах.

— Защото за него ще е по-добре, отколкото да не го направи.

— Така ли?

Тя се обърна към мен, отвори очи и се усмихна. Влажните ѝ зъби проблеснаха на лунната светлина. Аз, разбира се, не проумях какво точно има предвид тя, но ми стана ясно, че като баща ми и тя съблюдава природния закон, отреждащ първенство на семейството. Преди правилното и грешното. Преди остатъка от целокупното човечество. Най-важно от всичко е сплотеното семейство.

16

На следващия ден вятърът се беше обърнал.

Станах и слязох в кухнята. Застанала до печката на дърва, скръстила ръце, Шанън зъзнеше в един от старите ми вълнени пуловери, комично голям за нея. Навярно нейните артаджийски пуловери с високи яки се бяха свършили.

— Добро утро — поздрави тя. Устните ѝ бледнееха.

— Ранобудна си. — Посочих с брадичка листовете върху кухненската маса. — Как върви с чертежите?

— Средна хубост. — Шанън пристъпи две крачки напред и събра листовете, преди да успея да хвърля един поглед. — Но по-добре да върша все пак някаква, макар и посредствена работа, отколкото да лежа будна. — Прибра листовете в папка и пак застана до печката. — Кажи ми, това нормално ли е?

— Нормално?

— По това време на годината.

— Температурата ли? Нормално е.

— Но вчера…

— … също беше нормално. — Отидох до прозореца и погледнах нагоре към небето. — Тоест, нормално е времето да се мени бързо. Нали сме в планината.

Тя кимна. Навярно беше свикнала в нашия край да употребяват думата „планина“ почти като универсално обяснение. Забелязах, че кафеварката е наполовина върху котлона.

— Прясно и топло — каза тя.

Налях в една чаша, погледнах Шанън, но тя поклати глава.

— Мислих си за Ерик Нерел — подхвърли тя. — Жена му е бременна, нали?

— Да — кимнах и отпих от кафето. Вкусно. Тоест, не знам дали чисто обективно погледнато беше вкусно, но точно такова го обичам. Освен ако по случайност нямахме един и същи вкус за кафе, най-вероятно Шанън ме беше наблюдавала как го приготвям. — Но според мен в момента е излишно да се напрягаме да измъкнем нещо от него.

— Така ли?

— Май ще вали сняг.

— Сняг ли? — изуми се тя. — През септември?

— Ако ни провърви.

Шанън кимна бавно и не поиска разяснение. Интелигентно момиче. Паднеше ли сняг, щеше да затрудни значително намерението на Курт Улсен да слезе безопасно в Хюкен — дявол знае по каква причина — и евентуално да открие нещо.

— Но снегът се топи бързо — продължи Шанън. — Времето се мени много бързо… — тя ми се усмихна сънливо — … тук, в планината.

Позасмях се.

— В Торонто няма ли зима?

— Има. Но там живеехме в къща, където студът не се усеща, преди да излезеш.

— Нещата ще се оправят — уверих я. — Най-лошо е през такива дни като днешния, когато духа северен вятър и сковава сух мраз. Когато зимата дойде със сняг, времето омеква. Дори след като запалим печките, обикновено минават няколко дни, докато къщата се затопли.

— А дотогава? — Шанън трепереше. — Така ли ще мръзнем?

Усмихнах се и оставих чашата си върху кухненския плот.

— Ще ти помогна да се сгрееш — тръгнах към нея.

Погледите ни се срещнаха, тя трепна и още по-стегнато скръсти ръце пред малките си гърди. Руменина обагри бледите ѝ бузи с огнени езици. Наведох се пред нея и отворих вратичката на камината. Огънят наистина догаряше, защото бяха пъхнати или прекалено много, или прекалено големи цепеници. Вдигнах най-голямата, поставих я върху огнеупорната подложка пред камината. Разпалих пушещата главня с помощта на духалото. Върнах я в камината, затворих вратичката. Вътре забумтя буен огън.

Изправих се и в този момент в кухнята влезе Карл, още по долнище на пижама и с разрошена коса. Държеше телефона си и се усмихваше широко.

— Получих дневния ред на заседанието на Общинския съвет. Ние сме точка първа.

В бензиностанцията помолих Маркус да изложи леките лопати за сняг, стъргалките за лед и тубите с антифриз; бях ги поръчал още преди две седмици.