Кралството

— Да танцувам само с Мари, не с Ото — засмях се.

— Няма значение. Дай да те целуна!

Отблъснах го леко.

— И да прекарам грипа повторно — не, мерси!

Не страдах от особено силни угризения, че не споделям с Карл какво изпитвам към Мари. Всъщност, силно ме озадачаваше как така сам не се досеща. Можех да му кажа. И той щеше да разбере. Или поне да каже, че ме разбира. Да наклони глава настрани, да ме изгледа замислено и да ме успокои, че такива неща се случват, но минават и заминават. И аз застъпвах същото мнение. Ето защо предпочетох да си мълча. И да чакам увлечението ми да отшуми. Не поканих повече Мари на танц — нито метафорично, нито буквално.

Мари обаче ме покани.

Случи се няколко месеца, след като Грете осветли Мари, че е правила секс с Карл, и Мари скъса с него. Та по това време Карл вече беше заминал да учи в Минесота и аз живеех сам в „Опгор“. Един ден на вратата се почука. Отворих и кого да видя? Мари. Прегърна ме, притискайки гърди в моите, и ме задържа плътно до себе си. Попита ме искам ли да го направим. Прошепна точно тези думи в ухото ми:

— Искаш ли да го направим… — и добави: — Рой?

Едва ли защото според проведените експерименти употребата на името прави събеседника ти по-благоразположен, а по-скоро за да подчертае, че говори тъкмо на мен, на Рой.

— Искаш, знам — каза тя, доловила колебанието ми. — През цялото време съм го знаела, Рой.

— Не. Грешиш.

— Не лъжи. — Тя плъзна ръка между телата ни.

Откъснах се от нея. Естествено, проумявах каква е причината да е тук. Да, тя заряза Карл, а не обратното, но от двама им тя беше по-потърпевшата. Дори изобщо да не е искала да къса с него, не е имала избор. Мари Ос, дъщерята на общинския управител, не е могла да преглътне изневярата на селския син, не и при положение че Грете се беше погрижила половината село да разбере. На Мари обаче не ѝ стигаше да бие шута на Карл. Тя държеше да му го върне тъпкано. Идваше при мен чак сега, два месеца след раздялата им, защото явно беше взела решението след дълги колебания. Казано накратко: легнех ли си с нея, аз не се възползвах от уязвена жена след болезнена раздяла. Мари щеше да се възползва от брат, току-що напуснат от най-любимия си човек на света.

— Хайде. — Тя се изправи. — Позволи ми да ти доставя удоволствие.

— Това не си ти, Мари — поклатих глава.

Тя се закова насред дневната и впери в мен невярващи очи.

— Значи, вярно е?

— Кое?

— Което разправят хората.

— Нямам представа какво разправят.

— Че не се вълнуваш от момичета. Че в ума ти са само… — млъкна. Придаде си вид, все едно не намира точните думи. Отлично знаех, че Мари Ос никога не е страдала от липса на красноречие — … коли и птици.

— Исках да кажа, че проблемът не си ти, Мари. А Карл. Просто не е редно.

— Не е редно, прав си.

И сега го видях — прословутото презрение, с което хората от селото смятаха, че ги гледа Мари Ос. Но имаше и друго, сякаш тя знаеше нещо, което не е трябвало да стига до нейните уши. Да не би Карл да ѝ беше намекнал нещо?

— Намери си друг начин да отмъстиш. Посъветвай се с Грете. Тя разполага с добри идеи в тази област.

Тогава Мари се изчерви. И наистина не намери какво да каже. Изхвърча навън с маршова стъпка, а когато подкара надолу към Козия завой, изпод гумите на колата ѝ хвърчеше чакъл. След няколко дни я срещнах в селото. Тя отново се изчерви и се престори, че не ме е видяла. Повтори се няколко пъти. В малко селце като нашето хората неминуемо се засичат все някъде. Мина време. Мари отиде в Осло да следва политология и когато се върна, пак разговаряхме почти както преди. Почти. Защото помежду ни се бе настанило отчуждение. Бях разбрал, че в тялото ѝ е заседнал капсулиран куршум: не огорчението, задето я отблъснах, а унижението, задето я бях видял разголена. Разголена и грозна.

Колкото до капсулираните куршуми в моето тяло, все още нося в себе си куршум с името на Мари, но той вече не се движи. Бях изчакал това влюбване да премине. И, странно, разлюбих Мари непосредствено след като тя и Карл се разделиха.

18

Два дни след посещението при тенекеджията Му ми се обадиха от централния офис и ми предложиха да поема бензиностанцията на юг в Сьорлане. Отказах и те се разочароваха. Помолиха ме да им назова причината. Бензиностанцията, която управлявам в момента, казах, е изправена пред сериозни предизвикателства заради предстоящото преустройство на главния път и съм амбициран да се преборя с тях. Останаха впечатлени от отговора ми и изразиха съжаление. Наистина виждали в мое лице най-подходящия човек за Сьорлане.

По-късно през деня в бензиностанцията се отби Курт Улсен. Застана разкрачен пред щанда, приглади с два пръста мустака си ала Денис Хопър във „Волния ездач“ и изчака клиентът преди него да излезе.

— Антон Му подаде оплакване срещу теб за нанасяне на тежка телесна повреда.

— Интересен словесен подбор.

— Сигурно. Каза ми в какво си го обвинил и аз поговорих с Наталие. Кълне се, че баща ѝ не я е докосвал.

— А ти какво очакваше да ти отговори? „Ами, щом ме питаш, истина е, татко ме чука.“

— Ако е изнасилване, според мен тя…