Кралството

— Красотата, разбира се, не е нещо абсолютно — подхвана Шанън. — Зависи от индивидуалното разбиране на всеки от нас. Красотата винаги се намира в контекст, обвързана е с предишен житейски опит, с всичко, което сме осъзнали, научили и съпоставили. Всички хора, независимо къде живеят, имат склонността да смятат, че техният национален химн е най-хубавият на света, че тяхната майка готви най-вкусно, че най-красивото момиче в селото е най-красивото на земята. И така нататък. Когато за пръв път чуеш нова, непозната музика, тя не ти харесва. Тоест, ако наистина е непозната. Хората твърдят, че харесват или дори обожават напълно нова за тях музика само защото им допада идеята за екзотичното, за вълнуващото, и тази идея им вдъхва усещането, че притежават чувствителност и космическо разбиране за нещата, тоест превъзхождат по емоционална сензитивност себеподобните си. А всъщност те харесват подсъзнателно разпознатото в уж напълно непознатото. И постепенно новото се превръща в част от тяхното познание, а внушените от средата идеологически концепции за красивото формират трайни естетически нагласи. В началото на деветнайсети век американското кино започва да възпитава хората по целия свят да виждат красотата в белоликите филмови звезди. По-нататък — в чернокожите. През последните петдесет години азиатските филми се опитват да култивират у зрителя вкус към азиатските кинозвезди. И тук важи същият принцип, както при музиката. Красотата на тези азиатски актьори трябва да съдържа нещо разпознаваемо за зрителската аудитория, тоест азиатските актьори не бива да са с прекалено изразени азиатски черти, а да приличат на утвърден в хорското съзнание идеал за красота, идеал, който все още е белолик. От тази гледна точка е неправилно да се говори за „естетически сетива“. Раждаме се със зрение и слух, но колкото до естетиката, всички започваме като „ненаписан лист“. Ние…

Шанън млъкна рязко. Усмихна се бегло и поднесе винената чаша към устните си, сякаш усетила, че изнася лекция пред вероятно незаинтересована публика.

Известно време помълчахме. Прокашлях се.

— Някъде четох, че всички хора, дори най-изолираните племена, харесват симетрични човешки лица. Това не подкрепя ли схващането за красотата като вроден усет?

Шанън ме погледна. По лицето ѝ се плъзна усмивка и тя се наведе напред.

— Може би. От друга страна, критериите за симетрия са съвършено прости и строги и въобще не е чудно защо хората по цял свят се ръководят от тях в преценката си. Както вярата в по-висши сили е много примамливо успокоение и именно затова също е универсална, без обаче да е вродена.

— А ако кажа, че според мен си красива? — Думите сами се изплъзнаха от устата ми.

Най-напред тя се смая. После посочи увисналия си клепач и заговори, но в топлия ѝ дълбок тембър звънна метална нотка:

— Значи, или лъжеш, или не си усвоил най-елементарните принципи на естетиката.

Осъзнах, че съм прекрачил граница.

— Съществуват принципи, така ли? — попитах, за да се върна от благоприличната страна на разделителната линия.

Тя ме погледна изпитателно, сякаш за да реши дали да ме остави да се измъкна безнаказано.

— Симетрия — заключи тя. — Златно сечение. Имитация на природни форми. Допълнителни цветове. Хармониращи тонове.

Кимнах, облекчен, задето разговорът пак се върна в нормалното русло. Знаех обаче, че дълго ще се самобичувам заради този гаф.

— Или функционалните форми в архитектурата — продължи Шанън. — Всъщност те заимстват естествени форми от природата. Шестоъгълните килийки на пчелната пита. Бобровите диги, които регулират водното ниво. Мрежата от тунели на лисицата. Гнездото хралупа на кълвача, което приютява и други птици. Нито едно от изброените не е конструирано със замисъл да е красиво и въпреки това е. Къща, удобна за живеене, е красива. Общо взето е съвсем простичко.

— А бензиностанция?

— Също може да е красива, стига да служи на похвална цел.

— А бесилка…?

Шанън се усмихна.

— … също може да е красива, стига смъртната присъда да е необходима.

— За да смяташ една бесилка за красива, не е ли нужно да ненавиждаш осъдения на смърт?

Шанън примлясна, сякаш претъркаляше думите ми в устата си.

— Не. Според мен е достатъчно да разглеждаш смъртната присъда като необходима.

— Кадилакът обаче е красив — отбелязах и налях още вино в чашите. — Въпреки че по форма не може да се мери с функционалността на съвременните автомобили.

— Формата на кадилака е заимствана от естествените форми в природата. Наподобява летящ орел, зъби се като хиена, пори водата като акула, формата му е аеродинамична, сякаш има място за ракетен двигател, годен да ни изстреля в Космоса.

— Но формата не се припокрива с функционалността и ние го знаем. И въпреки това смятаме кадилака за красив.