Кралството

— Е… Дори атеист може да смята църквите за красиви. Но най-вероятно църквите са още по-красиви в очите на вярващите, защото предизвикват асоциации с безсмъртие, както женско тяло въздейства на мъж, жадуващ да предаде гените си. На подсъзнателно ниво желанието на мъжа да обладае определена жена ще намалее, ако той знае, че утробата ѝ е безплодна.

— Така ли мислиш?

— Може да проверим опитно.

— Как?

Тя се усмихна леко.

— Страдам от ендометриоза.

— Какво е това?

— Маточната лигавица се разраства извън маточната кухина и това силно намалява шансовете да родя дете. Липсващото съдържание помрачава външната красота.

— Не съм съгласен — погледнах я.

Тя се усмихна.

— Така отговаря твоето повърхностно, съзнателно аз. Дай време на несъзнателното да асимилира информацията.

Снежнобелите ѝ бузи бяха поруменели. Най-вероятно заради виното. Понечих да кажа нещо, но тя ме прекъсна със смях:

— Освен това ти си ми девер, следователно не си подходящ за опитно зайче.

Кимнах. Станах и отидох до сидиплейъра. Пуснах „Naturally“ на Джей Джей Кейл.

С Шанън изслушахме мълчаливо целия албум. После тя ме помоли да го пусна отначало.

Докато звучеше „Don’t Go To Strangers“, вратата се отвори. На прага застана Карл със сериозна, примирена физиономия. Посочи с брадичка бутилката с пенливо вино.

— Защо сте я отворили? — попита унило той.

— Защото бяхме сигурни, че ще убедиш Общинския съвет в нуждата от нашия хотел. — Шанън вдигна чашата. — И ще ти разрешат да построиш колкото вили искаш. Просто празнуваме предварително.

— Като ме гледаш, смяташ ли, че съм получил разрешението? — навъси се Карл.

— Като те гледам, виждам едно адски бездарно актьорско изпълнение. — Шанън отпи от виното. — Донеси си чаша, скъпи.

Маската на Карл се пропука, той се разсмя високо и тръгна към нас с разперени ръце.

— Прието само с един глас против. Направо полудяха от възторг!

Докато допиваше виното и разказваше за срещата, ръкомахайки разпалено, около Карл витаеше ореол от въодушевление.

— Буквално поглъщаха всяка моя дума. Знаете ли какво каза един? „Девизът в нашата социалистическа партия е, че всичко може да се направи по-добре. Днес обаче нищо не можеше да се направи по-добре.“ Приеха без никакви възражения промените в регулационните планове. Е, вече ще си имаме и вили — посочи към прозореца. — След заседанието Вилумсен дойде при мен — слушал ме от публиката. Поздрави ме, задето не просто съм забогатял, а съм превърнал земите на нашите съселяни едва ли не в нефтени находища. Направо съжалявал, че не притежава повече земя. Предложи ми три милиона за нашата.

— И ти какво му отговори? — попитах.

— Предлагана сума, два пъти по-голяма от вчерашната стойност на земята ни, но днес тази стойност се е увеличила десет пъти. Не, не десет, петдесет пъти! Наздраве!

Шанън и аз вдигнахме празните си чаши.

— А хотелът? — поинтересува се Шанън.

— Страшно им хареса. Направо полудяха. Поискаха съвсем дребни промени.

— Промени ли? — Светлата вежда над дясното ѝ око се повдигна.

— Струвал им се малко… постен, май така се изразиха. Настояват за повечко норвежки планински колорит. Нищо притеснително.

— Планински колорит?

— Орнаменти по фасадата. Трева на покрива, повече дърво. От двете страни на входа големи дървени тролове. Ей такива тъпотии.

— И?

— И аз им ги обещах — сви рамене Карл. — Не е голяма работа.

— Какво си направил?

— Виж, darling, става дума за чисто психологически трик. Имат нуждата да усещат, че те командват парада, че не са просто банда селяндури, повели се по акъла на току-що прибрал се от чужбина устат съселянин, нали? От нас се иска да им пуснем малко аванта. Дадох им да разберат, че въпросните промени са голяма отстъпка от наша страна. И те останаха с впечатлението, че са опънали ластика докрай и занапред ще се въздържат да ни молят за каквото и да било.

— Никакви компромиси — отсече Шанън. — Обеща. — Във втренченото ѝ око святкаха мълнии.

— Успокой се, скъпа. След месец правим първата копка и започваме да управляваме процеса. А те ще получат съвсем конкретно обяснение защо въпреки всичко кичозните елементи не са намерили място в нашия проект.

Дотогава нека ги оставим да си въобразяват, че ще стане на тяхната.

— Както заблуждаваш всички, че ще стане на тяхната ли? — попита Шанън. Досега не бях чувал такава студенина в гласа ѝ.

Карл се поразмърда неловко на стола.

— Скъпа, сега е време да празнуваме, а не…

Тя стана рязко и излезе от стаята.

— Какво я прихвана? — попитах, след като външната врата се затръшна.

— Това е нейният хотел — въздъхна Карл.

— Как така нейният?

— Тя го проектира.

— Тя? Не архитект?

— Шанън е архитект, Рой.

— Сериозно?

— И то най-добрият в Торонто, ако питаш мен. Но си има самобитен стил и индивидуални професионални виждания и за жалост прилича на Хауърд Роурк.

— Кой е той?

— Герой от роман на Айн Ранд. Роурк е талантлив архитект и заклет индивидуалист, и взривява построена сграда, защото не съответства изцяло на неговия проект. Шанън ще се разправя за всеки дребен детайл. Ако беше малко по-сговорчива, освен най-добрия, щеше да е и най-търсеният архитект в Торонто.