Кралството

— Да им разкаже играта ли? Какво означава?

— Да им скрие топката.

— Аха. Искам вино.

Шанън отиде в кухнята и се върна с две чаши и бутилка пенливо вино, която Карл бе оставил да се изстуди.

— Я ми кажи, ти какво искаш от живота?

— Какво искам от живота ли? — Гледах я как отваря бутилката. — Искам да имам собствена бензиностанция. И… май това е всичко.

— Жена, деца?

— Ако дойде — дойде.

— Защо никога не си имал приятелка?

Свих рамене.

— Явно не се котирам сред жените.

— Какво имаш предвид? Че не си достатъчно привлекателен ли?

— Да. Е, сигурно малко преувеличавам.

— Не е вярно, Рой. От мен да го знаеш. Не го казвам от съжаление, а защото е факт.

— Факт? — Поех чашата с вино от ръката ѝ. — Тези неща не са ли субективни?

— Донякъде — да. Дали един мъж е привлекателен, зависи с какви очи го гледа жената, докато женската привлекателност е пряко зависима от външния вид.

— И според теб това несправедливо ли е?

— Да. В този смисъл мъжете са малко по-облагодетелствани, защото се придава по-малко значение на външния им вид. Затова пък толкова по-съществена роля за тяхната привлекателност играе социалният им статус. Щом жените се оплакват от обществените очаквания да бъдат красиви, мъжете, от своя страна, имат правото да се оплакват от обществените очаквания за техния висок статус.

— А който не притежава нито физическа красота, нито висок социален статус?

Шанън си изу обувките и сви крака върху стола. Отпи от виното. Излъчваше доволство.

— Точно както и красотата, статусът се измерва с различни мерни единици и по различни скали. Мизерстващ, но гениален художник може да има цял харем. Жените харесват изобретателни мъже, мъже, открояващи се сред тълпата. Ако мъжът не е нито красив, нито с висок статус, му се налага да компенсира с чар, силен характер, чувство за хумор или други достойнства.

— И аз трупам най-много точки именно в последната категория, това ли искаш да кажеш?

— Да — отвърна простичко тя. — Наздраве.

— Наздраве и огромно благодарско. — Вдигнах чашата.

Мехурчетата съскаха и ми шептяха, но аз не чувах какво.

— Пак заповядай — усмихна се тя.

— При мъже от рода на Карл нещата са по-лесно обясними — заключих и установи, че почти съм пресушил чашата. — С какво те спечели той? С външен вид, със статус или с чар?

— С неувереност. И с добро сърце. Това е красотата на Карл.

Вдигнах дясната си ръка и понечих да ѝ се заканя с показалец, но понеже не можех да сгъвам контузения си пръст, прибягнах до лявата.

— А, не. Не върви да ми пробутваш подобна дарвинистка теория за избора на брачен партньор във възпроизводството и същевременно да се обявяваш за изключение от нея. Неувереност и доброта? Не се приема.

Шанън се усмихна и пак напълни чашите.

— Ти, разбира се, си прав. Но такова беше усещането ми. Моят рационален животински мозък навярно е търсел подходящ кандидат за баща на моето потомство, но емоционалната ми човешка природа видя и се влюби именно в неговата крехка мъжка красота.

Поклатих глава.

— Външност, статус или компенсиращи качества?

— Да видим… — Шанън вдигна чаша срещу светнатата лампа. — Външността.

Кимнах. Млъкнах. Пред вътрешния ми взор изникнаха Карл и Грете в гората. Чувах яростното търкане на шушляковото яке, преди да се разпори. В ушите ми звучеше и друго. Жвакане. Като крава, газеща из блато. Меки гърди. Юлие. Прогоних тази мисъл.