Кралството

— Не го намирам за толкова важно, но защо, по дяволите, премълча, че тя е проектирала хотела?

— Чертежите са подписани от името на нейната проектантска компания — въздъхна Карл. — Стори ми се достатъчно. Ако ръководител на проект възложи на младата си съпруга чужденка чертежите, тутакси ще го заподозрат в липса на професионализъм. Е, като видят портфолиото ѝ, страстите, разбира се, ще се уталожат, но прецених, че не ни трябват скандали, преди да сме спечелили инвеститорите и Общинския съвет за каузата. И Шанън се съгласи.

— Защо нито ти, нито тя не ми казахте нищо?

Карл разпери ръце.

— За да ти спестим необходимостта и ти да лъжеш. Тоест, проектът носи истинското име на проектантската компания и на практика това не е лъжа, но… разбираш ме.

— Искал си да си спестиш още разправии?

— Дявол да го вземе, Рой. — Карл впи в мен красивите си тъжни очи. — Жонглирам с един милион топки и се опитвам да сведа до минимум разсейващите фактори. Толкова ли е осъдително?

Всмуках въздух между зъбите си. Отскоро развих този навик. Татко правеше така и навремето се дразнех.

— Не е осъдително — казах.

— Добре.

— Като стана дума за жонгльорство и разсейващи фактори, онзи ден срещнах Мари в лекарския кабинет. Като ме видя, се изчерви.

— Ами?

— Да. Все едно се срамува от нещо.

— От какво, например?

— И аз това питам. Но след онази история с теб и Грете тя се опита да ти отмъсти, след като ти замина за Щатите.

— Как?

Поех си дъх.

— Тръгна да ме сваля.

— Теб? — Карл се разсмя от сърце. — Пък после аз съм те държал в информационно затъмнение!

— Целта ѝ беше именно такава: да ти кажа. И да се почувстваш уязвен.

Карл поклати глава и премина на нашенски диалект:

— Човек никога не бива да подценява наранена жена. Е, възползва ли се от шанса?

— Не — поклатих глава. — И онзи ден, като видях как се изчерви от срам, съобразих, че тя така и не е успяла да ти отмъсти. Мари Ос обаче е злопаметна. Онази обида се е загнездила в нея като капсулиран куршум. Съветвам те да я държиш под око.

— Крои нещо. Така ли?

— Или дори вече го е задействала и то е толкова подло, че при вида на член от нашето семейство изпитва срам от постъпката си.

Карл си потърка брадичката.

— Например нещо, което да провали нашия проект?

— Например да е скалъпила подлост, за да ти попречи. Само казвам.

— И стигна до това заключение въз основа на едно изчервяване?

— Добре де, звучи идиотски. Но и ти, и аз сме се убедили, че Мари не е от притеснителните. Тя е самоуверена и почти нищо не е в състояние да я смути. Но същевременно е и моралистка. Спомняш ли си как ѝ купи колие с пари, откраднати от чичо Бернард?

Карл кимна.

— И тя цялата се изчерви, когато чичо ѝ каза колко добре ѝ стои бижуто, помниш ли? Е, онзи ден се изчерви по същия начин. Все едно е участвала в нещо нередно и вече е твърде късно да се разкайва.

— Ясно — промърмори Карл. — Ще имам едно наум.

Легнах си рано. През пода чувах Карл и Шанън в дневната. Не конкретни думи, но определено се караха. По едно време млъкнаха. По стълбите изтрополяха стъпки, после вратата на спалнята се хлопна. И започнаха да се чукат.

Захлупих глава с възглавницата и подхванах да си пея наум „Don’t Go To Strangers“ на Джей Джей Кейл.

19

Снегът се беше разтопил.

Взирах се през кухненския прозорец.

— Къде е Карл? — попитах.

— На разговори с фирмите изпълнители — отвърна Шанън. Прелистваше местния вестник край масата зад мен. — Сигурно са на строителния обект.

— А ти като архитект не е ли редно също да присъстваш?

— Карл настоя да отиде сам — сви рамене тя.

— Какво пише във вестника?

— Общинският съвет бил отворил шлюзовете. И сега Ус щял да се превърне в курорт за градски богаташи, а местните жители — в прислуга. По-смислено било да построим бежански центрове за истински нуждаещи се хора.

— Дан Кране ли е авторът?

— Не, това е читателско мнение. Доста обширен текст, има и препратка от заглавната страница.

— А какво пише Кране в редакционната статия?

— Разказва за някой си пастор Арман. Проповядвал духовно пробуждане и церял със словото си. Но само седмица след като си тръгвал от Ус със събраните волни пожертвования, болните пак сядали в инвалидните си колички.

Засмях се и зареях поглед в простора над Отертин, планината от южната страна на Бюдалското езеро. Небето излъчваше противоречиви сигнали и не разкриваше еднозначно какво време ни очаква.

— Значи, на Кране не му стиска да критикува открито Карл. Щедро обаче предоставя трибуна на смелчаците.

— И все пак ми се струва, че оттам не ни грози сериозна опасност.

— Оттам — може би не.

Обърнах се към Шанън.

— Ако все още смяташ, че можеш да разбереш какво е намислил Курт Улсен, сега моментът е доста подходящ.