Кралството

— Ами! Луд ли си? Мой познат познава нигериец, който работи в хотел „Радисън“ в Осло. Момчето е играло футбол. Не знам колко е добър, но ще му предложим същата длъжност в нашия хотел, само че с по-висока заплата. Може би ще се съгласи да дойде.

— Ами да, защо не? — отвърнах. — Едва ли е по-некадърен от този.

На терена лявото крило се пробва да изчисти с шпагат топката от краката на противников играч, но зелените пластмасови стръкчета не осигуряваха добро сцепление, защитникът се подхлъзна и плонжира пет метра пред футболиста, повел топката.

— Освен това искам ти и аз да стоим ей там, горе. — Карл отметна глава към най-горния ред. Извърнах се наполовина.

Зърнах Вилумсен, шефа на банката и Вос Гилберт. По-рано Карл ми спомена, че Гилберт приел поканата официално да открие строежа, като направи първата копка. Карл му обяснил, че вече е подписал договор с фирмата изпълнител и бърза да започнат преди настъпването на големия студ, затова началото на строителните работи е изтеглено по-рано.

Обърнах се напред и видях Курт Улсен. Застанал пред резервната скамейка, разговаряше с треньора на ФК „Ус“. Треньорът видимо се чувстваше неловко, но не можеше да пренебрегне открито съветите на някогашния голмайстор на Ус. Курт Улсен ме видя, положи длан върху рамото на селекционера, даде му последни напътствия и се заклатушка върху кривите си крака към мен и Карл.

— Не знаех, че Опгорските момчета са футболни запалянковци — подхвърли той с подскачаща в устата цигара.

Карл се усмихна.

— О, дори си спомням, че ти вкара гол на мача за купата срещу елитния „Од“.

— Да. Биха ни с девет на един.

— Курт! — извика глас зад нас. — Сега трябваше да си на терена, пич!

Смях. Курт Улсен вдигна с усмивка цигарата срещу шегаджията и кимна. После пак се съсредоточи върху нас.

— Така или иначе, добре е, че сте тук, защото имам да те питам нещо, Карл. Рой, не пречи и ти да чуеш въпроса ми. Тук ли да говорим, или на път към лавката за кренвирши?

Карл се поколеба.

— Идеята с кренвиршите ми допада.

Брулени от поривите на вятъра и от дъжда, тръгнахме към лавката — намираше се зад едната футболна врата. Предполагам, зрителите са ни следили с поглед. При резултат нула на два, в момента Карл Опгор и решението на Общинския съвет определено бяха по-интересни от изявите на ФК „Ус“.

— Става въпрос за хронологията на събитията в деня, когато изчезна баща ми — уточни Курт Улсен. — Ти твърдиш, че си е тръгнал от „Опгор“ в шест и половина. Така ли беше наистина?

— Минаха много години — отвърна Карл. — Но ако така фигурира в протокола от разпита, значи е така.

— Така е записано в протокола, да. Обаче сигналите, засечени от наземните станции, показват, че телефонът на баща ми се е намирал в района около вашата къща до десет вечерта. След това се губи. Възможно е някой да е извадил SIM картата или телефонът да е бил счупен. Или телефонът да е бил заровен толкова надълбоко, че сигналите да не достигат до наземните станции. Така или иначе, това означава, че трябва да проверим периметъра около къщата ви с металдетектори. Следователно нищо не бива да се пипа и началото на строежа, за което слушам, ще трябва да се отложи.

— К-какво? — заекна Карл. — Ама…

— Ама какво? — Улсен спря пред лавката за кренвирши, поглади си мустака и изгледа спокойно брат ми.

— За колко време говорим?

— Ами, за колко… — Улсен издаде напред долната си устна, все едно пресмяташе. — Периметърът е доста обширен. Три седмици. Може би четири.

— За бога, Курт — простена Карл. — Това ще ни излезе солено. В договора с изпълнителите сме заложили срокове. А ниските температури…

— Съжалявам — прекъсна го Улсен. — Но разследването на съмнителен смъртен случай не може да се съобразява с твоите амбиции за търговска печалба.

— Не говорим само за моята печалба — възрази Карл с леко разтреперан глас. — А за печалбата на цялото село. Попитай Ю Ос и съм сигурен, че и той споделя моето мнение.

— Бившият общинския управител ли? — Курт вдигна пръст срещу продавачката на лавката. Тя явно го разбра, защото взе щипки и бръкна в тенджерата пред себе си. — По-рано днес говорих с новия, тоест с общинския управител, който понастоящем взема решенията. Вос Гилберт. Ето го горе. — Улсен посочи трибуната. — Гилберт изслуша каквото имах да му казвам и се разтревожи да не се разчуе, че инициаторът на новия хотелски проект е замесен в предполагаемо убийство. — Улсен пое кренвирша, увит в лъскава амбалажна хартия. — Но отговори, разбира се, че няма как да ме спре.

— И какво ще обясним на журналистите? — попитах. — Когато им съобщим, че началото на строителните работи се отлага.

Курт Улсен се обърна и впи поглед в мен. Захапа кренвирша. Чу се сочно пукане.

— Честно казано, нямам представа — изфъфли той с уста, пълна със свински черва. — Но е напълно възможно Дан Кране да се заинтригува от случая. Е, получих отговор на въпроса ми относно хронологията на събитията от онази вечер, а ти, Карл, си предупреден, че не можеш да започнеш да строиш. Дано се получи от втория път.

Курт Улсен опря два пръста о въображаемата си каубойска шапка и си тръгна.