Кралството

Кадилакът на Карл пристигна и паркира. Карл изскочи отвътре, откачи един от пистолетите за гориво, видя ме и повдигна въпросително вежди: хванаха ли се на въдицата? Беше ми задавал този въпрос поне десет пъти за двата дни след футболния мач и гмуркането. Поклатих глава. Сърцето ми прескочи при вида на Шанън на пасажерската седалка. А нейното сърце навярно също е подскочило при вида на синеокия американец, защото тя закри уста с ръка, разтършува се из чантата си за лист и химикалка, слезе от колата и без да се бави, се отправи към кинозвездата. Той ѝ написа автограф с усмивка. Асистентката му се качи в джипа, но Денис Куори остана да си поговори с Шанън. Тя понечи да се сбогува. Той обаче я спря, пак взе химикалката и листа и добави още нещо.

Приближих се до Карл. Лицето му беше пепеляво.

— Разтревожен ли си? — попитах.

— Малко.

— Нормално. Той все пак е кинозвезда.

— Не заради него — усмихна се накриво брат ми.

Знаеше, че се майтапя. Карл не разбираше ревността.

Сигурно затова и не успяваше да разчете навреме ситуациите по време на купоните в Ортюн.

— Притеснява ме откриването — въздъхна той. — Гилберт се обади да съобщи, че нямало да може да направи първата копка. Изникнала непредвидена пречка. Не уточни каква, но то е ясно: Курт Улсен. Мътните го взели!

— Успокой се.

— Да се успокоя ли? Поканихме журналисти от цялата страна. Положението е критично.

Карл прокара длан по лицето си, но все пак успя да поздрави с усмивка някакъв мъж — май работеше в банката.

— Я си представи заглавията — продължи Карл, след като мъжът се отдалечи. — „Строеж на хотел се отлага заради разследване на убийство. Заподозрян е главният предприемач.“

— Първо, нямат никакви основания да те свързват с убийство или да те изкарват заподозрян, и второ, до откриването остават цели два дни. Дотогава е възможно нещата да се променят.

— Не бива да отлагаме съобщението, Рой. Ако ще отменяме официалното откриване, трябва да го направим още днес следобед.

— Мрежа, заложена вечерта, по принцип се вади на следващата сутрин.

— Да не намекваш, че нещо се е объркало?

— Казвам, че е възможно рибарят да е оставил въпросната мрежа да престои по-дълго във водата.

— Но нали каза, че ако мрежата престои прекалено дълго във водата, по-едрите риби изяждат улова.

— Именно. — Зачудих се откога тази дума се бе превърнала в част от активния ми речник. — Да допуснем, че мрежата е била извадена тази сутрин и рибарят се е забавил със сигнала. Запази самообладание.

Джипът с филмовия екип се вля в движението по шосето. Шанън се приближи към нас със сияещо лице и ръка на гърдите, все едно придържаше сърцето си да не изскочи.

— Влюбена ли си? — попита Карл.

— Ни най-малко — отвърна Шанън, а той избухна в безгрижен смях, вече загърбил нашия разговор.

Един час по-късно пред бензиностанцията свърна позната кола. Паркира до колонката за дизел. Денят ставаше все по-вълнуващ. Излязох навън. Курт Улсен слезе от ланд роувъра. При вида на злобната му мутра, ми стана ясно, че най-сетне ме очаква любопитна история.

Натопих гъбата в кофата и вдигнах чистачките му.

— Няма нужда — подхвана той, но аз вече бях залял предното му стъкло със сапунена вода.

— Добрата видимост никога не е излишна — казах. — Особено сега, с идването на есенния мрак.

— О, и без твоя помощ виждам достатъчно добре, Рой.

— Не думай — размазах мръсотията по цялото стъкло. — Между другото, Карл се отби преди малко. Налага се в рамките на деня да отмени официалното откриване на строителния обект.

— Днес ли? — Курт Улсен вдигна глава.

— Да. Язък! Децата от училищния оркестър ще са страшно разочаровани. Откога репетират! Сигурен ли си, че в последната минута няма да помилваш осъдения?

Курт Улсен погледна надолу. Плю на земята.

— Предай на брат си да проведе откриването.

— Сериозно?

— Да.

— Да няма някакво развитие по случая?

Опитах се да не звуча иронично и лиснах още сапунена вода върху предното стъкло.

Улсен се поизправи. Прокашля се.

— Днес сутринта ми се обади Оге Фредриксен — мой съсед по рибарска колиба. Редовно залага мрежа точно пред моя хангар.

— Аха. — Пуснах гъбата в кофата и взех стъклочистачката, преструвайки се, че изобщо не забелязвам колко втренчено ме наблюдава Курт.

— Сутринта Оге се натъкнал на рядък улов. Мобилния телефон на баща ми.

— Леле. — Гумата на стъклочистачката изскърца, докато я плъзгах.

— Според Фредриксен телефонът най-вероятно е лежал там в продължение на шестнайсет години, зарит в тиня. Затова водолазите, които издирваха тялото на татко, не са го намерили. Досега мрежата на моя съсед не е улавяла телефона. Едва днес сутринта бримка на мрежата се е вмъкнала под закопчалката на кожения калъф и така телефонът е бил изтеглен на повърхността.

— Еха! — възкликнах.

— „Еха“ даже е меко казано. Шестнайсет години залагаш мрежа на едно и също място и телефонът се закача в нея точно сега.

— Не е ли именно това есенцията на така наречената теория на хаоса? Рано или късно всичко се случва, дори най-невероятното.

— Озадачава ме не самата случка, Рой. А моментът. Някак прекалено навреме е, за да е вярно.