Кралството

Недоизказаното отекна ясно в ушите ми: прекалено навреме за теб и Карл.

— Освен това не се връзва с установената преди шестнайсет години хронология на събитията — отбеляза ленсманът и зачака, вперил очи в мен.

Знаех какво цели. Да ме провокира да се впусна в обяснителен режим. Да припомня, че свидетелските показания невинаги са сто процента достоверни. Че не бива да се търси логика в действията на човек, изпаднал в толкова дълбоко отчаяние, та да пожелае да сложи край на живота си. Че дори наземните станции на мобилните оператори не са застраховани от грешки. Аз обаче не се поддадох на провокацията. Кимнах бавно. Мнооого бавно.

— Щом казваш. Дизел ли?

Съдейки по физиономията на Курт Улсен, ръката го сърбеше да ми обърше един.

— Е — заключих. — Поне вече ще виждаш пътя.

Той се качи, затръшна силно вратата и изфорсира двигателя. Все пак отпусна газта, направи плавен обратен завой и овладяно пое по шосето. Знаех, че ме наблюдава в огледалото, и едва се сдържах да не му махна.

26

Присъствах на причудлива гледка.

Духаше остър северозападен вятър и валеше, дето се вика, из ведро. И въпреки това горе, на заобления планински връх, стотина окаяни души в дъждобрани гледаха как костюмираният Карл позира до Вос Гилберт, изтупал се специално за случая с церемониална огърлица. На устните му грееше усмивка на политик. Журналисти от местния вестник и от други медии щракаха, а на заден план между поривите на вятъра едва-едва се чуваше училищният оркестър на Ортюн. Изпълняваха тържествената песен „Сред хълмове и планини“ по текст на норвежкия езиковед и поет Ивар Осен. Представиха Гилберт малко шеговито като „новия общински управител“, но той не го взе присърце, защото това „звание“ се даваше на всички общински управители, държали чукчето след Ю Ос. По принцип нямах нищо против Вос Гилберт, освен плешивината отпред на главата му. Разменените места на малкото и фамилното му име възприемах като дребна подробност. Друго ме смущаваше. Във Вос определено се таеше нещо съмнително. Но явно не достатъчно съмнително, та да му попречи да оглави община Ус. При евентуално сливане с друга община и по-оспорвана конкуренция за чукчето обаче лисевината над челото му положително щеше да се отрази зле на шансовете му за успех.

Карл даде знак на Гилберт да направи първата копка. Нали все пак той държеше лопатата, за случая украсена с панделка и с цветя. Гилберт заби лопатата в пръстта, усмихна се на фотографа и явно изобщо не усещаше, че мокрият му от дъжда перчем е полепнал по оплешивялото петно, все едно нарочно го е зализал така. Гилберт подвикна нещо. Навярно трябваше да мине за духовитост. Никой не я чу, но хората около него се засмяха лакейски. Всички заръкопляскаха. Гилберт побърза да се скрие под обърнатия от вятъра чадър на помощника си и всички тръгнахме да се спускаме по склона към автобуса на шосето, за да ни откара до „Свободно падане“, където да отпразнуваме събитието.

Черноперият Джовани сновеше нервно и отсечено между гости и крака на маси, докато чаках аперитива си на бара, където Ерик ме гледаше кръвнишки. Поколебах се дали да не отида при Карл, впуснал се в разговор с Вилумсен, Ю Ос и Дан Кране, но предпочетох да се присъединя към Шанън, Стенли, Гилберт и Симон Нергор. Те стояха пред масата с фишове за конни залози. Дочух, че обсъждат Дейвид Боуи и Зиги Стардъст, най-вероятно защото от тонколоните кънтеше парчето „Starman“.

— Този тип определено е извратен, та той се облича като жена — изкоментира агресивно подпийналият Симон.

— Ако под извратен имаш предвид хомосексуалист, да те светна, че и някои хетеросексуални мъже предпочитат да изглеждат като жени — отбеляза Стенли.

— Извратено е, дявол да го вземе. — Симон изгледа общинския управител. — Против природата е.

— Не непременно — възрази Стенли. — И животните практикуват така наречения кросдресинг. Ти, Рой, се интересуваш от птици и сигурно знаеш как е при някои видове птици: мъжкарите имитират женските; маскират се като самки, придобивайки женско оперение.

Другите ме погледнаха. Усетих как се изчервявам.

— И не само по тържествени поводи — продължи Стенли. — Носят този женски фенотип през целия си живот, нали?

— Поне сред планинските птици не ми е известно такова явление — поклатих глава.

— Именно — обади се Симон, а Стенли ме стрелна с поглед, все едно съм го предал. — Защото природата подхожда практично. Какъв, по дяволите, е смисълът мъжка птица да се дегизира като женска?

— Много просто — отвърна Шанън. — Маскираните мъжкари се изплъзват от радара на алфасамците с амбиция да отстранят потенциални конкуренти за женското внимание. Докато алфасамците се сражават с други мъжкари, кросдресърите тайно се съвкупляват с женските.

— Тази стратегия не е никак лоша — засмя се добродушно Гилберт.

Стенли докосна ръката на Шанън.

— Най-после тук се появи човек, наясно с хитрините на нагона.