Крес

— Не знам. Може би трябва да питате него.

Бавна, доволна усмивка се заизкачва по лицето на чародейката.

— Тогава ще започнем с най-малкия пръст.

Ръката на Скарлет се вдигна назад. Тя се сви и извърна лице, сякаш ако не гледаше, това нямаше да се случи. Коленете й се огънаха, тя падна до дънера, но ръцете й не трепнаха, останаха твърди. Единствени те не трепереха от цялото й тяло.

Ръката й стисна по-здраво секирата, приготви се да замахне.

— Кралице моя?

Като че цялата зала ахна при тези думи, изречени толкова тихо, че Скарлет се чудеше дали не й се беше счуло. След един много дълъг миг кралицата отвърна троснато:

— Какво?

— Ще ми я дадете ли? — думите бяха тихи, боязливи, сякаш въпросът беше лабиринт, който трябваше внимателно да се прекоси. — От нея ще излезе прекрасен домашен любимец.

Пулсът гърмеше в ушите на Скарлет, но тя се осмели да отвори очи. Секирата проблясваше в ъгълчето на окото й.

— Ще я получиш, когато свършим с нея — каза кралицата, която никак не остана доволна от това прекъсване.

— Но тогава вече ще е счупена. А като ми ги давате счупени, те вече не са забавни.

Залата прихна в сподавен, подигравателен смях.

Капчица пот падна и започна да смъди в очите на Скарлет.

— Ако тя ми стане домашен любимец — продължи веселото гласче, — бих могла да се упражнявам върху нея. Сигурно ще ми е лесно да я контролирам. Може би ще стана по-добра, ако имах такова красиво земно момиче, с което да си играя.

Сподавеният смях секна.

Крехкото гласче стихна до шепот, но продължаваше да се носи като изстрел от пистолет в притихналата зала.

— Татко щеше да ми я даде.

Скарлет примигна, за да пропъди солта от очите си. Дишаше запъхтяно, защото беше опитала да стане отново господар на ръцете си, но се беше провалила.

— Казах, че можеш да я получиш, и ще я получиш — кралицата говореше рязко като на някое досадно дете. — Но ти не разбираш едно — когато кралицата заплаши да накаже някого за извършените срещу нея злини, тя трябва докрай да изпълни заканите си. Не го ли стори, ще покани анархията на прага си. А ти искаш ли анархия, принцесо?

Замаяна от страх, от глад, от погнуса, Скарлет успя да повдигне главата си. Кралицата гледаше към някого, седнал до нея, но светът се мержелееше пред Скарлет и тя не видя кой седеше там. Но чу. Приятното гласче я преряза на две.

— Не, кралице моя.

— Правилно.

Левана се обърна към Сибил и кимна.

Скарлет нямаше време да се подготви. Секирата падна.

Книга четвърта

Ах, ти, зло дете! Пазих те от целия свят, а ти пак ме измами.

Глава четиридесет и трета

Крес стоеше отстрани до лабораторната маса и стискаше един портскрийн, а в това време доктор Ърланд държеше странен инструмент до лицето на Трън и с тънък лъч светеше право в зениците му.

Докторът изсумтя и поклати глава с разбиране.

— Ммм-хъммм — провлече той и смени настройките на инструмента, така че най-отдолу се включи една зелена лампичка. — Мм-хъм — повтори той и се премести на другото око. Крес се наведе по-близо, но не можа да види нищо, което да оправдае това замислено мънкане.

Инструментът в ръцете на доктора издаде няколко щраквания и той взе портскрийна от ръцете на Крес. Кимна към екрана и пак й го подаде. Тя погледна и видя, че странният инструмент прехвърляше куп неразбираеми диагнози.

— Ммммм-хъмммм.

— Ще спрете ли да хъмкате, че да ми кажете какво не ми е наред? — тросна се Трън.

— Търпение — каза докторът. — Зрителната система е деликатна и една неправилна диагноза може да се окаже пагубна.

Трън скръсти ръце.

Докторът пак смени настройките на инструмента си и направи нов преглед на очите на Трън.

— Както и предполагах — каза той. — Остро нараняване на зрителния нерв, вероятно в резултат на травма на главата. Хипотезата ми е, че ударът по главата по време на падането на сателита е предизвикал вътрешен кръвоизлив, който е довел до повишаване на налягането върху зрителния нерв и…

Трън махна с ръка и отмести встрани инструмента на доктора.

— Можете ли да ми оправите очите?

Доктор Ърланд изпухтя и остави инструмента върху шкафовете, разположени по дължината на лечебницата на Рампион.

— Разбира се — каза той обидено. — Първата стъпка ще бъде да вземем костен мозък от илиачния гребен на тазобедрената кост. От него ще мога да събера хемопоетични стволови клетки, които ще използваме, за да направим разтвор за външно прилагане в окото. С времето стволовите клетки ще заместят наранените ганглии в ретината и ще осигурят клетъчни мостове между откъснатите…

— Ла-ла-ла-ла-ла, добре, разбрах — каза Трън и си запуши ушите. — Моля ви само не казвайте пак онази дума.

Доктор Ърланд повдигна вежди.

— Клетъчни? Хемопоетични? Ганглии?

— Последната. — Трън изкриви физиономията си. — Бляк!

— Господин Трън, да не би да сте гнуслив? — докторът го погледна навъсено.

— Тези чудеса в окото направо ме плашат. Както и операцията на тазобедрената кост. Нали можете да ме приспите за тази част, а? — Той легна на масата за прегледи. — Действайте бързо.