Крес

— Местната упойка ще бъде достатъчна — каза Ърланд. — Дори имам нещо в моята аптечка, което ще свърши работа. Но въпреки че ще можем да извадим костен мозък още днес, не разполагам с нужните инструменти да отделя стволовите клетки и да направя разтвора за инжектиране.

Трън се изправи полека.

— Значи… не можете да ме оправите, така ли?

— Не и без подходяща лаборатория.

— Добре. — Трън се почеса по брадата. — Ами какво ще кажете, ако прескочим цялата тази работа със стволовите клетки и разтворите за инжектиране и направо да ми смените очните ябълки с някакъв вид киборгски протези, а? Мислих си колко полезно би било да си имам рентген в очите и трябва да си призная, че идеята все повече ми се нрави.

— Хм. Прав сте — Ърланд огледа Трън над очилата си. — Това ще е къде-къде по-просто.

— Наистина ли?

— Не.

Трън се нацупи.

— Поне вече знаем какво не е наред — обади се Крес, — а също и че е поправимо. Все ще измислим нещо.

Докторът й хвърли един поглед, после се извърна и се зае да подрежда шкафовете в лечебницата с приборите, които бяха взели от хотела. Той като че се стараеше да скрие емоциите си и да го води единствено професионалното любопитство, но на Крес й се стори, че докторът не го е грижа много за Трън.

А от друга страна, чувствата му към нея бяха загадка. Той не я бе погледнал в очите ни веднъж, откакто бяха напуснали хотела, и Крес подозираше, че мъжът се срамува от цялата афера с купуването на лунните щитове заради кръвта им. И той имаше основания да се срамува. Но въпреки че вече бяха на една страна, тя все още не му бе простила за начина, по който се бе отнесъл с нея и с още безброй други като нея. Като с говеда на търг.

Не че някога беше виждала търг на говеда.

Ако трябваше да е честна пред себе си, Крес не знаеше какво да мисли за по-голямата част от екипажа на Рампион. След като бе видяла как Вълка изригна в ярост в хотела, тя всячески се стремеше да го избягва. Като знаеше за избухливия му нрав и на какво е способна природата му, космите по врата й се изправяха всеки път, когато живите му зелени очи срещаха нейните.

Това че Вълка не бе продумал, откакто отлетяха от Африка, с нищо не помагаше. Когато всички обсъждаха опасността от оставането им в орбита, докато Крес възстанови системата си, с която да ги скрие от радарите, Вълка се бе свил самотен в ъгъла на пилотската кабина, загледан с празен поглед в пилотското кресло.

В момента, когато Синдер предложи да отлетят някъде в близост до Ню Бейджин, докато решат какво да предприемат по-нататък, Вълка се разхождаше в кухнята, гушнал консерва с домати.

Когато накрая кацнаха в мрачната пустош из северните сибирски райони в Източната република, Вълка легна на една страна на долното легло в една от каютите, заровил лице във възглавницата. Крес си помисли, че това е неговото легло, но Трън я информира, че било на Скарлет.

Разбира се, Крес му съчувстваше. Всички виждаха, че е съсипан от загубата на Скарлет. Но сега тя се страхуваше още повече от него. Енергията на Вълка беше като тиктакаща бомба, която всеки миг можеше да избухне.

А там беше и Хиацинт Глина, някогашният страж на Сибил, който прекарваше по-голямата част от времето си в самодоволно мълчание. Когато отваряше устата си, от нея обикновено излизаше нещо грубо и хапливо. И при все че сега беше взел тяхната страна, Крес не можеше да спре да мисли за всичките пъти, в които беше водил господарката Сибил на сателита й. Години наред стражът е знаел за заточението й, но не бе направил нищо, за да й помогне.

Да не забравяме и дроида с нейното господарю това, господарю онова и Бихте ли желали да ви измия краката и да ви разтрия, господарю? А може би след това…

— Капитане!

Крес се наежи, като чу превзетия писък, след който в лечебницата изпърха някакво синьо петно, хвърли се връз Трън и едва не го повали от масата. Той изгрухтя:

— Какво…

— Прекрасно е! — викна дроидът. — Направо фантастично! Това е най-хубавият подарък, който някой някога ми е подарявал, а ти си най-добрият капитан в цялата необятна галактика! Благодаря ти, благодаря ти, благодаря ти! — Андроидът се хвърли върху Трън и взе да обсипва с целувки лицето му, без да обръща внимание на опитите му да се измъкне назад по масата.

Крес застиска портскрийна дотогава, докато ръцете й взеха да треперят.

— Ико, остави го да диша — каза Синдер от вратата, където тъкмо се появи.

— Да, извинявай! — Андроидът грабна лицето на Трън и залепи още една силна целувка на устата му и чак тогава се дръпна.

Челюстта на Крес я заболя да си стиска зъбите.

— Ико? — попита Трън.

— Самата тя! Как изглеждам? — Тя зае поза, после начаса се разсмя. — Ох… исках да кажа… ах, можеш да ми се довериш — изглеждам великолепно! Освен това проверих каталога на производителя — мога да имам до четиридесет различни цвята на очите! Металиково златистото ми допада, но ще видим. Модните тенденции се менят толкова бързо.