Крес

Хиацинт спусна кораба до постройката и те слязоха на земята, все още мокра от обилните летни дъждове. Околният свят беше притихнал, а въздухът ухаеше на есенни треви и диви цветя.

— Дано момичето се окаже право — обади се Хиацинт и тръгна към къщата. Въпреки закованите с дъски прозорци тя изглеждаше добре поддържана. Синдер подозираше, че няколко пъти годишно тя се проверяваше от екип, чиято задача беше да поправи керемидите на покрива и да се увери, че електрическият генератор е в изправност, тъй че в случай на бедствие къщата да бъде безопасно убежище, в което императорът да се оттегли.

Мястото сигурно беше под наблюдение, но Синдер се надяваше, че точно днес службата по безопасност щеше да е зарита с работа на други места.

— Има само един начин да разберем това — отвърна тя и заобиколи от едната страна на къщата, където върху входа към мазето имаше полегнали железни врати. Ако Крес беше права, те не водеха към влажната изба под къщата, а към тунел, който минаваше под скалите и щеше да ги отведе право в подземията на двореца.

Синдер отвори вратите и обходи стълбите с вградения си фенер. Светлината падна върху паяжини, цимент и един старомоден ключ, който сигурно осветяваше тунела поне на известно разстояние навътре.

— По всичко личи, че това е мястото — каза тя и хвърли поглед назад към групата. С превръзка на очите, Трън се беше подпрял с лакът върху смръщения доктор Ърланд.

Чакаше ги дълго вървене.

— Така — поде Синдер. — Хиацинт, ти се връщаш с Рампион и кръжиш над града, докато не получиш съобщението ми.

— Знам.

— И следиш за нещо подозрително. Ако забележиш нещо, продължаваш да летиш и чакаш отново да се свържем с теб.

— Знам.

— Ако всичко върви по план, ще бъдем на площадката за излитане на двореца до 18:00 часа, но ако нещо се обърка, може да се наложи да се върнем тук или да минем през някой друг от тунелите до другата тайна…

— Синдер — прекъсна я Трън. — Хиацинт знае.

Тя го изгледа кръвнишки, поиска да му възрази, но да повторят още веднъж плана си за бягство, нямаше да свърши никаква работа — щеше само да й напомни, че всичко можеше да се обърка. Хиацинт знаеше всичко — бяха обсъждали нещата в детайли и на всички им беше ясно колко лесно планът можеше да се провали без него. Без когото и да е от тях.

— Добре. Да вървим.

Глава четиридесет и шеста

Крес се огледа от главата до петите в голямото огледало в пробната и едва не заплака. Без да знае как, тя се бе превърнала в героиня от опера. Кожата й се беше олющила от слънчевото изгаряне, оставяйки най-нежната слънчева целувка върху лицето й. Ико беше подстригала косата й така, че сега тя ограждаше лицето й с красиви, златни вълни и макар че на кораба нямаха грим, Ико я бе научила да пощипва бузките си и да захапва леко устните си, додето поруменеят с хубав розовичък цвят. Противно на волята си, Крес бе започнала да изпитва топлина към Ико. Поне тя не беше толкова лоша колкото онази Дарла.

И макар че именно Крес направи прибързана покупка от марковия бутик, като използва сметка, която беше хакнала, до този момент тя не беше вярвала напълно, че всичко това се случва.

Крес отиваше на императорската сватба с рокля от сурова коприна и шифон, оцветени в тъмно кралско синьо, за да пасва на очите й (предложението беше на Ико). Корсажът беше прибран, а полите бяха толкова широки и придаващи обем, че тя се страхуваше да не се препъне, докато върви. Обувките й бяха обикновени, с равна подметка, и обгръщаха плътно ходилата й. Двете с Ико надълго и широко бяха обсъдили едно внушително количество фантастични обувки на токчета, но Синдер им бе напомнила, че по някое време през деня, в процеса на събитията, на Крес можеше да й се наложи да тича, за да спаси живота си, и на практика беше спечелила.

— Бристол-мей, какво мислите? — попита жената от магазина, докато привършваше с последното копче на гърба на Крес.

— Съвършена е. Благодаря ви.

— Във възторг сме, че избрахте нас за вашия дебют на кралската сватба. — Момичето светна от гордост. — За нас е чест. — Тя отмести косата от ушите на Крес. — Носите ли бижутата, за да видим как ще стоят на роклята?

Крес нервно подръпна меката част на ухото си.

— О, няма нужда. Аз… ами… трябва да ги взема по пътя. За двореца.

По лицето на момичето премина мимолетно объркване, но то само се поклони с глава и излезе от пробната.

— Готова ли сте, за да ви види съпругът ви?

Крес се сви.

— Да, струва ми се.

Тя последва момичето в разкошно обзаведения кът за сядане, където зърна новия си „съпруг“. Вълка се мръщеше пред огледалото и се мъчеше да приглади рошавата си коса. Беше облечен в смокинг, който му прилягаше безупречно, с класическа бяла папионка и изгладени ревери. Той улови погледа на Крес в огледалото, а тя против волята си се поизправи малко, но въпреки че очите му се плъзнаха по нея, той не реагира.

Изгубила малко самоувереността си, Крес сключи ръце.

— Изглеждаш великолепно… скъпи.

И Вълка наистина приличаше на герой от рицарски роман — целият мускули, сила и изваяно телосложение. Но беше нещастен.