Крес

— Капитане… навън не е тъмно. Аз виждам съвсем нормално.

Той се навъси объркано, а сетне тревожно. Раздвижи челюсти.

— Моля те, каже ми, че си упражняваш сарказма.

— Да си упражнявам сарказма ли? И защо ми е да го правя?

Трън поклати глава и пак стисна здраво очи. Отвори ги. Примигна бързо. Изруга.

Крес стисна силно устни, вдигна ръка пред очите му и размаха пръстите си насам-натам. Капитанът не реагира, но попита:

— Какво се случи? Последно помня, че се мъчех да се пъхна под леглото.

— Удари си главата в рамката на леглото, а аз те довлякох тук отдолу. После кацнахме. Малко друсаше, но… няма повече. Само си удари главата.

— И от това съм ослепял?

— Може да си получил някаква мозъчна травма. Може би слепотата ти е временна. Може би… може би си в шок?

Трън отпусна глава на пода. Наоколо им се възцари тежко мълчание. Крес задъвка устната си. Накрая Трън отново се обади, а в гласа му се долавяше решителност.

— Трябва да направим нещо с тая коса. Къде остави ножа?

Преди Крес да се запита доколко е в реда на нещата да поверява нож в ръцете на слепец, тя вече беше сложила камата в дланта му. С другата си ръка Трън се пресегна зад гърба й и взе една шепа коса. От допира му по гърба на Крес пробягна приятна тръпка.

— Съжалявам. Но пак ще ти порасне — рече той, но по гласа му личеше, че изобщо не съжалява. Трън захвана да реже сплетената коса с шепи. Хващаше, режеше, пускаше. Крес стоеше, без да мърда. Но не защото се боеше да не я пореже — въпреки слепотата си Трън стискаше ножа уверено в ръката си, а и държеше острието под ъгъл и надалеч от врата й. Не мърдаше, защото това не беше кой да е, а Трън. Капитан Карсуел Трън. И той прокарваше пръстите си през косата й, грапавото му лице беше само на сантиметри от устните й, а челото му се бе набръчкало съсредоточено.

Когато Трън взе да прокарва нежните си като перца пръсти по врата й, за да провери дали не е пропуснал някой кичур, Крес вече бе замаяна от приятна възбуда. Зад лявото й ухо той откри един пропуснат масур и го отряза.

— Мисля, че вече свърших — и той затъкна ножа под крака си, така че да може лесно да го намери, и зарови ръцете си в късата и необичайно лека коса, за да разплете останалите възли. Лицето му се разтегна в доволна усмивка. — Е, по краищата е малко назъбена, но иначе е много по-добре.

Крес опипа голата кожа на врата си, която все така беше мокра от потта, и се удиви от усещането, а също и от късата коса, която вече не тежеше толкова много и стоеше на леки вълни. Тя зачеса с нокти главата си, без да може да се откъсне от удоволствието на това непознато за нея чувство. Сякаш бяха свалили десет килограма от нея. Напрежението в мускулите й, за което дори не беше подозирала, че го има, се отпускаше.

— Благодаря ти.

— Пак заповядай — отвърна Трън и изтупа косите, които все още стояха по него.

— Много съжалявам за… слепотата ти.

— Вината не е твоя.

— Донякъде е моя. Ако не ви бях помолила да ме спасите и ако бях…

— Ти не си виновна за нищо! — повтори Трън и с тона си сложи край на спора. — Говориш като Синдер. Тя не спира да се обвинява за възможно най-глупавите неща на света. Войната била нейна вина. Бабата на Скарлет също. Главата си залагам, че ако можеше, и за чумата щеше да поеме вината.

Трън взе ножа и се измъкна изпод леглото, като размахваше ръцете си в широк кръг, за да разчисти всички отломки от пътя си. Сетне се изправи и седна на ръба на леглото. Движеше се бавно, като че не можеше да се довери на себе си да мръдне повече от няколко сантиметра. Крес се измъкна след него, изправи се и разчисти с бос крак малкото изпотрошени остатъци. Едната й ръка остана заровена в косите й.

— Работата е там, че онази вещица се опита да ни убие, но ние оцеляхме — каза Трън. — И все ще намерим начин да се свържем с Рампион. Останалите ще дойдат да ни приберат и всичко ще бъде наред.

Той каза това, като че се мъчеше сам себе си да убеди, но на Крес не й трябваше никакво убеждение. Трън имаше право — и двамата бяха живи, бяха заедно и всичко щеше да се нареди.

— Трябва ми само малко време да помисля — обади се пак Трън. — Да реша какво да правим.

Крес кимна и се залюля на пети. Трън дълго стоя дълбоко умислен и със стиснати в скута ръце. Но само след минута Крес осъзна, че те трепереха.

Най-накрая Трън вдигна глава към нея, но тъй като не я виждаха, очите му гледаха към стената. Той си пое дълбоко дъх, издиша и се усмихна.

— Да започнем отначало, като се представим един на друг, както си му е редът. Правилно ли чух, че името ти е Кресънт?

— Само Крес, моля.

Той протегна ръка към нея и когато тя му подаде своята, придърпа я по-наблизо, наведе глава и я целуна по опакото. Крес замръзна, изгуби ума и дума, а колената й се огънаха.

— Капитан Карсуел Трън на твоите услуги.

Глава четиринадесета