Крес

— Дано не ви се стори, че прекрачвам професионалните си задължения, но разбирате ли, аз имам син, с около година по-голям от вас.

Каи преглътна и се изненада от нотката на вина — никога не се беше питал коя беше тази жена след работа, извън двореца. Никога не си бе правил труда да си представи, че и тя ще да има семейство.

— Опитвам се в последно време да си представя как щеше да се отрази всичко това на сина ми — продължи Прия, загледана в провисналите клони на дървото. Листата се пременяха в златно и от време на време бризът отърсваше по-слабите, завърташе ги като вертолетчета и ги запращаше в езерото. — Каква ли тежка дан плаща един млад мъж с вашите отговорности, който е принуден да вземе вашите решения. — Жената пое дълбоко дъх, сякаш съжаляваше за думите си още преди да ги е изрекла. — Тревожа се за вас като майка.

Каи срещна погледа й и сърцето му подскочи.

— Благодаря ви, но не бива да се безпокоите. Правя всичко по силите си.

Тя се усмихна топло.

— О, да, знам, че е така. Но, Ваше Величество, аз планирам сватбата от дванадесет дни насам и за това време видях как се състарявате с години. Боли ме, като си помисля колко по-тежко ще стане след сватбата.

— Но аз и тогава ще мога да разчитам на Торин. И на правителството, на представителите на провинциите… Няма да съм сам.

Но докато изричаше думите, Каи усети с неприятна изненада, че се самозалъгва.

Той не беше сам. Нали?

Страхът го сграбчи за гърлото. Разбира се, че не беше сам. Зад него стоеше цялата страна, хората в двореца и…

Никой.

Никой не можеше да разбере докрай какво рискуваше, каква саможертва правеше. Торин беше достатъчно умен, че да разбира, но той си имаше собствен дом, в който се прибираше в края на деня. Освен това Каи не му се бе доверил, че двамата с Наинси отново издирваха принцеса Селена. И той никога не би признал пред Торин, че част от него се надяваше Синдер да е вън от опасност. И пред никого никога не би си признал колко беше уплашен — във всяка минута, всеки ден. Колко уплашен беше, че правеше една огромна грешка.

— Съжалявам, Ваше Величество — обади се Прия. — Надявах се, стига това да не е твърде дръзко от моя страна, че ще ми позволите да ви предложа един майчински съвет.

Каи допря върховете на пръстите си в студения камък на пейката.

— Може би ще ми е от полза.

Прия нагласи сарито на раменете си. Златната бродерия улови слънчевата светлина.

— Постарайте се да намерите нещо, което ви прави щастлив. Животът ви няма да стане по-лек, когато кралица Левана вече е ваша съпруга. Но ако имате нещо, което ви прави щастлив и ви дава надежда, че някой ден нещата ще се наредят, тогава може би то ще ви крепи. В противен случай се боя, че кралицата ще спечели твърде лесно.

— А вие какво бихте ми предложили?

Жената сви рамене.

— Може би градината е добро място като за начало?

Каи проследи жеста й и се огледа наоколо — бамбуковите стебла се бяха надвесили над каменните стени, неизброимите лилии започваха да вехнат след дългото си дефилиране през лятото, ярките риби се трупаха и блъскаха една в друга, глухи за вълненията на света над малкото им езеро. Беше красиво, но…

— Виждам, че не сте убеден — каза Прия и Каи се усмихна насила.

— Съветът ви е добър. Просто не знам дали имам сили да бъда щастлив точно сега.

Отговорът му сякаш натъжи Прия, но не я изненада.

— Моля ви, помислете си все пак. Като всички хора и вие заслужавате малко отдих от време на време. Дори повече от всеки друг.

Той сви рамене, но без въодушевление.

— Ще запомня съвета ви.

— Аз и друго не мога да искам от вас — Прия стана и Каи също се надигна. — Благодаря ви за отделеното време. Известете ме какво е решението ви по въпроса за дроидите компаньони.

Каи изчака жената да се върне в двореца и тогава се отпусна на пейката. Едно тънко златно листо кацна в скута му, той го взе и го завъртя между пръстите си.

Струваше си да помисли върху съвета на Прия. Малко щастие, лъч надежда можеха да му помогнат да запази разума си, но да се изпълни такова напътствие бе по-трудно, отколкото да се даде. А освен това Каи си имаше не една и две радости, които чакаше с нетърпение — да види подписа на Левана под Договора от Бремен, да раздаде нейното лекарство на хората и да изкорени ужасната чума от планетата.

Но тези победи вървяха ръка за ръка с присъствието му на балове по разни случаи и поводи, на които прекрасната му съпруга щеше неотлъчно да бъде до него, а следващия път Синдер нямаше да бъде там, че да го развлича. И така цял живот. Е, вярно, че животът му можеше да се окаже по-кратък от очакваното. Но Каи си мислеше мрачно, че преждевременната му смърт щеше поне да го избави от безброй мъчителни танци.

Младият мъж въздъхна, а мислите му се завъртяха пак около Синдер. Не можеше да избяга от мисълта за нея през последните дни — сигурно защото името й беше на челно място във всеки репортаж, във всяка новина. Момичето, което той бе поканил на бала. Момичето, с което бе поискал да танцува.