Крес

Вместо да отговори, доктор Ърланд плъзна поглед към Хиацинт, който се подпираше до вратата като статуя. Не беше трудно човек да забрави за него — мъжът стоеше толкова смълчан и неподвижен. Нямаше съмнение, че подготовката му за страж го бе научила на това. Нямаше съмнение, че той бе свикнал да не му обръщат внимание. Синдер беше избрала да му се довери, но по изражението на доктора личеше, че засега тя оставаше сама в решението си.

— Ами аз — обади се Хиацинт и се отблъсна от стената, — ще взема да отида да нагледам кораба и да се уверя, че никой не отвива винтовете, за да си ги вземе за сувенир. — И той излезе от хотелската стая, без да поглежда назад. Куцането му вече можеше да мине и за наперена походка.

— Вярно, че се държи малко… оскърбително — каза Синдер, когато мъжът си отиде. — Но той знае коя съм и пак спаси двама ни с Вълка. Трябва да се отнасяме с него като с наш съюзник.

— Госпожице Лин, ако решите да разкриете пред този мъж всичките си тайни, направете го. Но това не означава, че и аз трябва да разкрия своите или тези на хората от града.

— Какво искате да кажете?

— Хората тук не се интересуват от това, че ние сме лунитяни, защото не сме единствените. По моя преценка петнадесет процента от населението във Фарафра и съседните оазиси е съставено от лунитяни или от техни наследници. Много от нашите хора пристигат на това място след бягството си от Луна. Те имигрират тук от времето на кралица Чанари. А може би дори и отпреди това.

— Петнадесет процента! — удиви се Синдер. — И местните хора знаят за тях?

— Темата не се обсъжда на всеослушание, но май всички знаят и живеят заедно в разбирателство. Когато чумата избухнала, много от лунитяните започнали доброволно да се грижат за болните, погребвали мъртъвците, тъй като те самите били неуязвими за болестта. Разбира се, никой не знаел, че те били истинските й носители. Когато тази теория била предложена, двете раси се били смесили помежду си. И сега те работят заедно и си помагат да оцелеят.

— Но да се укриват лунитяни е незаконно. Левана би побесняла от гняв.

— Да, но откъде би могла да научи? Никой не дава пукната пара за един беден, чумав град в Сахара.

Замислена, Синдер вдигна единия крайчец на хляба, който блестеше от златистия зехтин и беше поръсен с подправки. Когато го разчупи, меката вътрешност още пареше.

Хлябът беше дар… от лунитяните. От нейния народ.

Очите й се разшириха и тя пак зяпна доктора.

— Ама те знаят ли за… за мен?

Той подсмъркна.

— Знаят, че вие сте се изправили срещу кралицата. И знаят, че ще продължите да се опълчвате срещу й. — За първи път, откакто беше пристигнала, под гневното изражение на Ърланд Синдер забеляза усмивка. — И може би аз ги наведох на мисълта, че възнамерявате да я убиете, скоро.

— Какво?… Да я убия ли?

— И това даде резултат — каза докторът и безцеремонно сви рамене. — Тези хора биха ви последвали навсякъде.

Глава двадесет и втора

— Ваше Величество, лунен чародей Еймъри Парк.

Каи и Торин станаха, а в това време чародеят се плъзна край Наинси и влезе в кабинета на императора. Еймъри застана на отсрещната страна на бюрото на Каи и се поклони почтително, толкова ниско, та чак дългите ръкави на пурпурното му сако обърсаха килима. Но при все това във вида му и сега имаше нещо крайно обидно, което винаги караше Каи да се наежи. Императорът така и не можа да определи какво беше то — дали тънката усмивка, която винаги се мъдреше в крайчеца на устата му, или това, че тази усмивка стигаше до очите му само тогава, когато чародеят използваше дарбата си да манипулира хората.

— Благодаря ви, че дойдохте — каза Каи и посочи стола отсреща. — Моля ви, заповядайте. Настанете се удобно.

— Удоволствието е мое — отвърна Еймъри и седна елегантно на предложения му стол. — Бих направил всичко, за да задоволя желанията на бъдещия крал на Луна.

Каи се завъртя неспокойно. Съвсем беше забравил, че и той като Левана щеше да получи нова титла. Но разликата беше там, че лунитяните имаха много строги закони и според тях не на всеки с такава титла се даваше власт в ръцете. Хората на Земята не бяха теглили разделителната черта. Каи щеше да бъде провъзгласен за крал-консорт5, което означаваше, че щеше да бъде красива кукла, но без никаква власт.

За беда, Източната република нямаше същите предпазни закони, които да се задействат в случай на неуспешни бракове. Пра-пра-прадядото на Каи, първият император на страната, сигурно е вярвал, че наследниците му ще взимат правилни решения по отношение на своите съпруги.

— Повиках ви, за да обсъдим едно откритие, което Земният съюз направи неотдавна — започна Каи и кимна към Торин. Съветникът се приближи до бюрото и сложи в средата му един портскрийн. С едно натискане холографът на Земята с триста двайсет и седемте лунни космически кораба оживя над масата. Каи следеше отблизо реакцията на чародея, но мъжът дори не трепна, когато видя холографа и стотиците жълти точици, които се отразиха като светулки в черните му очи.