Крес

— Доктор Ърланд, когато дойдохте при мен в килията в затвора и ми струпахте на главата тази история с принцесата… аз как трябваше да реагирам според вас? Изведнъж от никой се превърнах в отдавна изчезнала принцеса! А вие очаквахте от мен да скоча и да прегърна съдбата, която вие бяхте написали за мен в главата си! Но мина ли ви през ума, че това може да не е съдбата, която аз искам? Аз не съм възпитана да бъда принцеса, нито лидер. Затова ми трябваше малко време да разбера коя съм била… коя съм сега. Откъде произхождам. И си помислих, че може би ще намеря отговорите във Франция.

— И намерихте ли ги?

Тя сви рамене. Спомни си подземната лаборатория, която бяха открили във фермата на Беноа, със стъкления контейнер, който поддържаше жизнените й функции, където беше спала полужива в продължение на осем години. Мястото, на което някакви безименни хора без лица й бяха дали ново име, нова биография и нови крайници на робот.

— Някои от тях намерих.

— А сега какво? Готова ли сте да приемете съдбата си, или ще продължавате да търсите?

— Вече знам, че съм онази, която вие казвате, че съм. — Синдер се смръщи. — А все някой трябва да спре Левана. И ако този някой трябва да съм аз, ами… добре тогава. Приемам. Готова съм. — Тя хвърли поглед към Вълка и преглътна следващите си думи. Или поне смятах, че съм готова, преди да съсипя всичко.

— Добре — каза Ърланд, — защото е време да помислим за някакъв план. Не можем да допуснем кралица Левана да продължи да управлява и в никакъв случай не можем да я оставим да управлява Земята.

— Разбирам ви. Прав сте. Аз всъщност имах план. Тоест, ние имахме план.

Докторът повдигна вежди.

— Искахме да се възползваме от сватбата, особено от факта, че там ще бъде пълно с журналисти. Смятахме да минем скришом край охраната на двореца, а сетне аз да се промъкна на церемонията и… да й сложа край.

— Искали сте да сложите край на сватбата? — попита Ърланд, без никак да се впечатли от плана й.

— Да. Смятах да разкрия пред всички коя съм. Пред всички камери и медии. И пред целия свят щях да кажа на Каи, че не може да се ожени за Левана. Щях да разкрия на света, че тя планира да завладее всички страни на Земята, така че останалите лидери ще откажат да я признаят за една от тях. После щях да поискам от Левана да се откаже от короната си… и да я даде на мен. — Синдер се отдръпна от Вълка, защото усети, че дланта й беше станала прекалено топла. Потърка ръката си напрегнато в панталона.

Доктор Ърланд гледаше мрачно. Той протегна ръка и я ощипа силно над лакътя.

— Ох! Ей, какво правите?

— Хъм, за миг ви взех за една от моите халюцинации. Не е възможно да съчините толкова глупав план.

— Не е глупав. Новината ще се разпространи за минути. И Левана няма да може да направи нищо, за да я спре.

— Ще се разпространи и още как — всички ще вдигнат глъчка до небето, че са станали свидетели на тирадата на лудото момиче киборг, което си мисли, че е принцеса.

— Могат да ми направят кръвни тестове като вас. Мога да докажа, че аз съм принцесата.

— А докато вие давате кръвни проби, Нейно Величество ще стои със скръстени ръце отстрани и търпеливо ще ви чака да свършите! — Ърланд изпухтя, като че говореше на малко дете. — Хищническите нокти на кралицата са забити толкова надълбоко в Републиката, че ще бъдете мъртва още преди да кажете принцеса. В момента вашият император Каи би направил всичко, за да задоволи желанията на Левана, да се увери, че няма да избухне нова война и да се докопа до лекарството против летумозиса. Той не би рискувал да си навлече гнева на кралицата само и само да потвърди думите на едно шестнайсетгодишно момиче, което освен всичко друго е и издирван престъпник.

— А вие откъде знаете? Каи може и да се вслуша в мен. — И Синдер скръсти ръце.

Докторът повдигна вежди, а седнала на стола си, принцесата се нацупи.

— Добре, какво предлагате тогава? Вие явно знаете всичко за политическите революции, затова, моля ви, просветлете ме, о, набръчкани старецо.

Доктор Ърланд изпухтя, грабна шапката си от малката писалищна маса и я нахлупи на главата си.

— Може да започнете, като се научите на малко обноски. В противен случай никой никога няма да повярва, че сте принцеса.

— Сигурна съм, че лошите обноски са били в основата на всички неуспели революции.

— Свършихте ли вече?

— Ни най-малко.

Той я закова с кръвнишкия си поглед и тя на свой ред го погледна свирепо.

Накрая Синдер завъртя очи.

— Добре де, свърших.

— Отлично, защото трябва да обсъдим много неща, като започнем от там как да ви върнем на Луна.

— На Луна ли?

— Да, на Луна. Планетата, която съдбата ви е отредила да управлявате. Струва ми се, че вече сте чували за нея.

— Очаквате от мен да се върна на Луна?