Крес

— Като се замисля, и в армията не беше кой знае колко леко.

— Бил си там само пет месеца — измърмори тя, — и през по-голямата част от времето си се учил да летиш.

Трън наклони глава.

— А ти откъде знаеш?

— Направих проучване.

Тя не му каза каква част от миналото му беше проучила, а и той не попита.

— Е, добре. Може би това е най-тежката ситуация, в която съм изпадал. Но това не променя факта, че ще оцелеем. Ще намерим някой малък град, ще се свържем с Рампион и те ще дойдат да ни вземат. След това ще свалим Левана от трона, аз ще спечеля от това купища пари, Източната република ще ми опрости нарушенията и накрая всички ще заживеем щастливо за вечни времена.

Крес се сви до Трън и се помъчи да му повярва.

— Но първо трябва да се измъкнем от тази пустиня. — Той я погали по рамото. Ако не беше уморена до степен на безчувственост, допирът му щеше да я замае, да я изпълни с копнеж. — Повярвай ми, Крес. Ще те измъкна оттук.

Глава двадесет и първа

— Готово — каза доктор Ърланд и отряза краищата на хирургическия конец. — Това е всичко, което мога да направя за него.

Синдер навлажни устните си и усети, че се бяха сцепили от сухота.

— А той… той ще се оправи ли?

— Трябва да почакаме и да видим. Късмет е имал, че куршумите не са пробили белия му дроб, иначе нямаше да издържи толкова. Но е изгубил много кръв. Ще му давам успокоителни през следващите ден-два. Трябва да го държим упоен. Войниците от армиите на Левана са проектирани като оръжия за еднократна употреба — годни са за битка, когато са в добро здраве, но заради генетичните промени им е трудно да си почиват даже когато телата им се нуждаят от възстановяване, след като са били ранени.

Синдер погледна надолу към раната на Вълка, която беше зашита с тъмносин конец и на мястото на отворената рана образуваше подутини и изпъкнали ивици. Безброй белези, отдавна зараснали, покриваха гърдите му. Явно беше, че Вълка е преживял много. Не можеше това да е краят му след всичко дотук, нали?

На масата до нея стоеше подносът с двата малки куршума, които докторът беше отстранил — струваха й се прекалено малки, за да причинят такава голяма вреда.

— Не мога да позволя още някой да умре — прошепна тя.

Докторът вдигна поглед от хирургическите инструменти, които почистваше.

— Отношението на кралицата към войниците й може и да е като към вещи за еднократна употреба, но те са много издръжливи. — Той остави скалпела и пинцетите в някаква синя течност. — Ако си почива добре, вероятно ще се възстанови напълно.

— Вероятно — повтори Синдер глухо.

Тя се тръшна на дървения стол до леглото на Вълка и мушна ръката си в неговата. Надяваше се той да е благодарен, че усеща човешки допир, макар че тя не беше Скарлет.

Синдер стисна очи и вълна от разкаяние я заля. Скарлет. Вълка щеше да се почувства разярен, когато се събудеше. Разярен и съсипан.

— А сега може би ще ми кажете как успяхте да се намерите едновременно в компанията на лунен войник и лунен кралски страж, и то от всички възможни съюзници в галактиката, а?

Синдер въздъхна. Трябваше да мине малко време, че да успее да събере мислите си и да подхване отначалото история като тази. Накрая реши да му разкаже как беше проследила Мишел Беноа, как се бе надявала да научи повече за жената, която до смъртта си бе пазила тайната й. Как се бе надявала да открие нещо повече за миналото си — кой я бе довел на Земята и защо бе вложил всичките си надежди в едно дете, което по онова време е било само на три години, цялото обезобразено от раните заради опита на кралицата да го погуби.

Тя обясни на Ърланд как бяха проследили нишката до Париж, където бе научила за смъртта на Мишел Беноа, но за сметка на това пък бе открила внучката й. Скарлет… и Вълка. А после се бяха съюзили. И Вълка се бе наел да тренира психическите й способности и да я учи да се бие.

Разказа му и за нападението на борда на Рампион и как Сибил Мира бе отвела Скарлет, и как сега бяха останали само тя и Вълка… и стражът, на когото й се искаше да вярва, чувстваше, че трябва да му вярва, но ето че дори името му не знаеше.

— Той ми каза, че служи на своята принцеса — каза Синдер с тихи, слаби думи. — Незнайно как, но той знаеше коя съм.

Ърланд поглади щръкналата си коса.

— Може би е дочул чародейката Мира да говори за вас или дори кралицата. Имаме късмет, че е предан на истинската корона. Мнозина от раболепните слуги на Левана по-скоро биха ви убили на мига и биха поискали награда, отколкото да ви признаят за кралица.

— За това и сама успях да се досетя.

Той се подсмихна подигравателно, сякаш не беше доволен, задето се налагаше да признае, че на мъжа все пак можеше да се вярва.

— И като заговорихме за признаването ви за истинската кралица…

Синдер се сви навътре в стола и стисна ръката на Вълка.

— Госпожице Лин, години наред правех планове за мига, в който щях да ви намеря отново. Трябваше веднага да дойдете при мен.

Синдер набърчи нос.

— Аз именно поради тази причина не дойдох.

— Какво означава това?