Крес

— Това е изображение на Земята и околното й пространство в реално време — каза Каи. — За всички светлинни индикатори беше потвърдено, че са лунни кораби.

Бузата на Еймъри потръпна, сякаш се канеше да се разсмее, и все пак, когато заговори, гласът му си остана гладък като карамел:

— Картината наистина е поразителна, Ваше Величество. Благодаря ви, че я споделихте с мен.

Каи стисна зъби и седна в собственото си кресло. Изкушаваше се да остане прав, за да внушава сила, но достатъчно си беше имал взимане-даване с лунитяните, та да знае, че такива манипулативни техники не даваха резултат. А и докато беше седнал, поне можеше да си дава вид, че се чувства уверен, можеше да се преструва, че не се е ужасявал от разговора през целия ден.

— Моля ви, пак заповядайте — дойде безизразният отговор на императора. — А сега може би ще ми обясните какво правят тези кораби там горе.

— На почивка са. — Еймъри се облегна назад и спокойно преметна крак върху крак. — На Луна има много богати семейства, които от време на време през ваканцията поемат на круиз из галактиката. Чувал съм, че било много успокояващо.

Каи присви очи.

— И тези ваканционни круизи редовно докарват лунитяните на десет хиляди километра от Земята, където спират и остават закотвени на едно място в продължение на дни, така ли?

— Сигурен съм, че гледката оттам е доста приятна. — Едната страна на устата на Еймъри се изви. — Чувал съм за изгреви, които секвали дъха.

— Интересно, защото всичките триста двадесет и седем лунни кораба до един носят отличителните знаци на лунната корона. И на мен ми се струва, че те в действителност следят Земния съюз с благословията на короната или се подготвят за атака, в случай че се обяви война.

— Грешката е моя. — Изражението на Еймъри не се промени. — Може би трябваше да кажа, че имаме много богати семейства, които ходят от време на време на почивка с благословията на короната.

Дълго двамата мъже стояха впили погледи един в друг, а в това време холографските океани проблясваха под слънцето и облаците се виеха в атмосферата.

— Не знам защо кралица Левана е решила да ни заплашва в този момент и по този начин — рече накрая Каи, — но тази демонстрация на сила е ненужна и омаловажава всичко, което се стремим да постигнем чрез мирните преговори между нас. Искам в следващите двадесет и четири часа тези кораби да се завърнат на Луна.

— А ако Нейно Величество откаже?

Пръстите на Каи се свиха, но той ги отпусна насила.

— В такъв случай аз не мога да поема отговорност за действията на останалите членове на Съюза. След лунните атаки, които се проведоха на територията на всичките шест страни на Земята, всеки един от моите колеги има властта да отвърне на тази безочлива заплаха, като демонстрира своята сила.

— Простете ми, Ваше Величество. Досега не споменахте, че лунните кораби са престъпили териториалните граници на Земния съюз. Ако Нейно Величество беше наясно, че сме навлезли във вашето атмосферно пространство, тя несъмнено веднага би ги отзовала. — Еймъри се приведе напред и показа за миг белите си зъби. — Нали не намеквате, че Луна е нарушила правните ви граници?

Този път въпреки волята си Каи сви пръстите си в юмруци под бюрото.

— В този момент корабите се намират извън нашите териториални граници. Но това не…

— Тоест казвате, че Луна не е извършила престъпление според законите на Съюза? В такъв случай на какво основание ще демонстрирате силата си срещу корабите ни?

— Няма да позволим да продължавате да ни тиранизирате с вашите искания! — отвърна Каи. — Нейно Величество трябва да знае, че отдавна стъпва по много тънко въже. Търпението ми се изчерпва, а и Съюзът се умори да свежда глава пред всеки каприз на Левана, за да получи в отговор неоправдан показ на сила, който тя ни навира в лицата отново и отново.

— Кралица Левана няма повече никакви искания към вас — каза чародеят. — Републиката се отнесе крайно любезно към нашите молби и за мен е жалко, че виждате присъствието на мирните досега лунни кораби като заплаха.

— Щом като не са там, за да ни предадат някакво послание, тогава защо сте ги пратили?

Той сви рамене.

— Вероятно чакат приключването на мирното съглашение между Луна и Републиката. Веднъж щом Нейно Величество подпише Договора от Бремен, мирното пътуване между две страни ще стане възможно и дори ще го поощряваме. — Еймъри се ухили самодоволно. — А Източната република е толкова красива по това време на годината.

Стомахът на Каи се сви, когато чародеят разтвори крака и се изправи.

— Мисля, че това беше всичко, Ваше Величество — рече той и мушна ръце в широките си червени ръкави. — Но ако желаете, бихме могли да обсъдим също така и одобрените симфонии, които ще бъдат изпълнени по време на сватбения прием.

Каи пламна, стана от креслото и изключи холографа.

— Това не е краят на тази дискусия!

Еймъри учтиво кимна с глава.