Дилън не помръдна от мястото си и никой в съдебната зала не издаде звук. Арло се вторачи в него, Лили и Мадлин го наблюдаваха, Кели и другите на масата на обвинението се обърнаха към него и съдебните заседатели го гледаха… Всички чакаха. Той обаче не отместваше поглед от пода.
— Господин Астър, готов ли сте със заключителните пледоарии? — попита съдията.
Дилън не помръдна и не вдигна очи.
— Какво те прихваща? — прошепна Арло.
Дилън леко раздвижи глава и двамата се вгледаха един в друг. В очите им се четяха разбиране и враждебност. Дилън не мигна и Арло не отмести поглед встрани.
Лили стана и пристъпи към съдебните заседатели.
— В този процес всъщност има само един въпрос и не става дума нито за Арло Уорд, нито за прокурорите или адвокатите, или за съдията, а за вас, дванайсетте — започна Лили.
Дилън остави писалката и бавно се изправи. Лили се върна на мястото си и двамата бързешком се спогледаха.
Дилън закопча най-горното копче на сакото на костюма си и се приближи до съдебното жури.
— Там седи човек с тежко психично заболяване. Както каза доктор Симънс, вероятно най-тежкото психично заболяване, от което може да страдате. Остра шизофрения със слухови и зрителни халюцинации. Да, обвинението призова в съда трима лекари, според които той знае разликата между доброто и злото и че самопризнанията му са непресторени, но нито един медицински професионалист от страна на обвинението не прекара повече от два часа с Арло, горе-долу колкото трае един филм, а трябваше да решат що за човек е той и колко лошо му влияе заболяването. Ето защо остава само доктор Симънс, който прекара повече от четиресет часа с Арло и ни каза, че Арло си приписва вината и че не е убил онези хора. Че той е човек, който цял живот е жадувал за внимание и не го е получил и това е шансът му не само да го получи, но и да осигури финансово съпругата и детето си, за които мисли, че не може да се грижи достатъчно добре. Знам, че вие не искате да го освобождавате. Знам го. Знам какво си мислите:
Сигурно сте забелязали, че госпожица Уайтулф не говори много за семейство Бенет в заключителната си пледоария. Полицията дори не ни уведоми за случая Бенет. Защо? Защо веднага не казаха:
Той отстъпи крачка назад и се втренчи в заседателите, а след това погледна Лили.
— Въпросът, който трябва да си зададете, е, вярвате ли в Конституцията, въпреки че не искате да я спазите в този случай, или не вярвате в нея и мислите, че не всички заслужават едни и същи права? — Дилън отново погледна в очите всеки заседател. — В началото на процеса вие положихте клетва, че ще спазвате закона. Ще спазите ли закона и ще оправдаете ли Арло Уорд, защото има основателно съмнение, или няма да спазите закона, защото не искате? Ще уважите ли клетвата си, или ще я нарушите? Защото ако ще я уважите, тогава
Дилън седна на мястото си и отново се втренчи в същата точка на пода. Арло се накани да каже нещо, но Дилън вдигна ръка и му направи знак да мълчи. Арло се облегна назад на стола и никой не каза нищо.
84.