Кръвно обещание

Косата й падаше на светли кафяви къдрици до средата на гърба й и би била хубава, ако тя

се научеше да я оформя правилно. Сега беше някак разрошена и цялостният й вид,

вместо сладък, беше странен.

- З-здравейте, - рече тя, поглеждайки от единия към другия. Според нея това бяха

златните звезди на мороите. Почти беше припаднала, когато се запозна за пръв път с мен

и Дмитрий, което се дължеше на репутациите ни. От изражението й разбирах, че и сега

беше в подобно състояние.

- Джил иска да се научи как да използва силите си за добро, а не за зло, - каза

Кристиан и намигна преувеличено. Това беше любезният му начин да каже, че Джил

иска да се научи как да се бори с помощта на магиите си. Тя бе изразила този интерес

към мен и й бях казала да намери Кристиан. Радвах се, че бе намерила куража да

последва съвета ми. Кристиан също беше знаменитост в кампуса, макар и по-

безизвестен.

- Още един привлечен? – попита Лиса, клатейки глава. – Мислиш ли, че ще се

задържиш?

Джил хвърли объркан поглед на Кристиан.

- Какво означава това?

- След атаката много хора казват, че искат да се научат да се бият с магия, -

обясни Кристиан. – Затова и те ме намират, работим заедно... веднъж или два пъти.

После всички си отиват, щом стане трудно и осъзнаят, че трябва да се упражняват още.

- А и не помага фактът, че си лош учител, - изтъкна Лиса.

- И затова сега трябва да привличаш деца, - рече Ейдриън тържествено.

- Ей, - рече Джил с негодувание. – На 14 съм, - и тя веднага се изчерви, задето му

бе проговорила толкова остро. Това му се стори забавно, след като бе направил още

толкова неща.

- Моя грешка, - каза той. – Какъв е твоят елемент?

- Вода.

- Огън и вода, а? – Ейдриън бръкна в джоба си и извади 100-доларова банкнота.

Разгъна я. – Миличка, ще ти предложа сделка. Ако можеш да накараш кофа с вода да се

появи и я изсипеш върху главата на Кристиан, ще ти ги дам.

- Аз ще добавя още 10, - засмя се Лиса.

Джил изглеждаше като зашеметена, но ми се струваше, че е защото Ейдриън я бе

нарекъл “миличка”. Толкова често го вземах за даденост, че лесно забравях, че е готин.

Кристиан избута Джил към вратата.

- Остави ги. Просто ревнуват, защото владеещите Духа не могат да се натоварят с

такава битка, както ние можем, - той клекна до височината на Лиса и я целуна бързо. –

Щяхме да се упражняваме в стаята горе, но сега трябва да я изпратя. Ще се видим утре.

- Няма нужда, - рече Джил. – И сама мога да се върна. Не искам да създавам

неприятности, - Ейдриън се изправи.

- Не създаваш. Ако някой трябва да тръгне и да бъде рицарят в лъскавите доспехи,

то това трябва да съм аз. Аз ще те изпратя и ще оставим влюбените гълъбчета да си

правят техните любовчийски работи, - той се поклони ниско на Джил. – Ще тръгваме ли?

- Ейдриън..., - каза Лиса с остра нотка в гласа си.

- О, хайде стига, - каза той и завъртя очи. – Така или иначе ще се върна, няма да

имате възможност, когато мине вечерният час. И честно казано, признайте ми го. Дори аз

си имам граници на възпитание.

Той погледна Лиса многозначително, сякаш й казваше, че идиотка да си мисли, че

той ще забива Джил. Лиса го гледа няколко секунди и осъзна, че е прав. Ейдриън си беше

негодник понякога и не беше крил интереса си към мен, но изпращането на Джил не

беше нищо подобно. Той наистина просто беше мил.

- Добре, - каза Лиса. – Ще се видим по-късно. Радвам се, че се видяхме, Джил.

- Аз също, - отвърна Джил. Тя си позволи да се усмихне на Кристиан. – Благодаря

ти още веднъж.

- И да дойдеш следващия път на упражненията, - предупреди той.

Ейдриън и Джил се отправиха към вратата, точно когато Ейвъри влезе.

- Здрасти, Ейдриън, - Ейвъри огледа Джил отгоре до долу. – Коя е малката

хубавица?

- Няма ли да спрете да ме наричате така? – възкликна Джил.

Ейдриън посочи Ейвъри строго.

- Тихо. Ще се разправям с теб по-късно, Лазар.

- Искрено се надявам, - каза тя с мелодичен глас. – Ще оставя вратата отключена.

Джил и Ейдриън тръгнаха, а Ейвъри седна долу до Лиса. Изглеждаше доста

неориентирана, като пияна, но Лиса не надуши алкохол. Лиса бързо се учеше, че някаква

част от Ейвъри винаги ще си остане жизнена и безгрижна, небрежна по отношение на

напиването.

- Да не би току-що да покани Ейдриън в стаята си? – попита Лиса. Гласът й беше

подкачащ, но тайно се чудеше дали нещо не ставаше между тях двамата. И да, това ни

правеше две чудещи се.

Ейвъри сви рамене.

- Не знам. Може би. Понякога се размотаваме, когато вие си легнете. Не

ревнуваш, нали?

- Не, - засмя се Лиса. – Просто съм любопитна. Ейдриън е добро момче.

- О? – попита Кристиан. – Дефинирай “добро”.

Ейвъри протегна ръка пред себе си и започна да отмята всеки пръст за всяко

качество.

- Той е опустошително красив, забавен, богат, има връзка с кралицата...

- Избра ли си вече цветове за сватбата? – попита Лиса все още разсмяна.

- Не още, - отвърна Ейвъри. – Още опипвам почвата. Разбрах, че ще е труден

прорез в колана на Ейвъри Лазар, но още е трудно да се каже.

- Наистина не искам да слушам за това, - каза Кристиан.

- Понякога се държи сякаш е на принципа “обичай и зарежи”. Друг път пък като