Кръвно обещание

някой романтик с разбито сърце, - Лиса си размени знаещ поглед с Кристиан, който

Ейвъри не забеляза. – Както и да е, не съм тук, за да говорим за него. Дойдох, за да

говорим за бягство оттук, - Ейвъри обви ръка около Лиса, която почти падна.

- Оттук? От стаята?

- Не. От училището. Ще отидем на един дивашки уикенд в кралския дворец.

- Какво, този уикенд? – Лиса се чувстваше сякаш е изостанала и не я винях. –

Защо?

- Защото е Великден. И нейно кралско височество реши, че ще е “чудно”, ако й

правиш компания през ваканцията, - гласът на Ейвъри бе величествен и висок. – И тъй

като се движа с теб, татко реши, че се държа добре.

- Горкият заблуден човечец, - промърмори Кристиан.

- Затова той каза, че мога да ида с теб, - Ейвъри погледна Кристиан. – И ти можеш

да дойдеш, предполагам. Кралицата каза, че Лиса може да си доведе гост, освен мен,

разбира се.

Лиса погледна светналото лице на Ейвъри и изглежда не бе ентусиазирана като

нея.

- Мразя да ходя в двореца. Татяна просто си продължава да ми дава съвети, от

които смята, че имам нужда. Винаги е скучно и ужасно, - Лиса обаче не добави, че

някога намираше двореца за забавно място – когато аз ходех с нея.

- Това е защото още не си ходила с мен там. Ще бъде върхът! Знам къде са всички

готини неща. И се обзалагам, че и Ейдриън ще дойде. Той може да направи всичко. Ще

бъде като двойна среща.

Бавно Лиса започна да осъзнава, че това можеше и да е забавно. Аз и тя бяхме

успяли да намерим малко от онези “готини неща”, които криеше лъскавата фасада на

живота в двореца. Всяко посещение оттогава бе както тя го описа – скучно и делово. Но

сега, когато можеше да отиде с Кристиан и дивата спонтанна Ейвъри? В това нещо

имаше потенциал за забавление.

Докато Кристиан не съсипа всичко.

- Е, не ме бройте, - заяви той. – Ако можеш да вземеш само един човек, вземи

Джил.

- Кого? – попита Ейвъри.

- Малката хубавица, - обясни Лиса. Тя погледна Кристиан изумена. – Защо, за

Бога, да вземам Джил? Току-що се запознах с нея.

- Защото всъщност наистина иска да се научи да се защитава. Трябва да я

представиш на Мия. И двете владеят водата.

- Да, - рече Лиса. – А фактът, че мразиш двореца няма нищо общо, нали?

- Ами...

- Кристиан! – Лиса изведнъж се разстрои. – Защо не можеш да направиш това за

мен?

- Защото мразя начина, по който ме гледа онази кучка кралицата, - отговори той.

Лиса не се убеди в това.

– Да, но когато завършим аз ще живея там. Тогава ще трябва да дойдеш.

- Да, е, тогава ми дай тази малка ваканция.

Раздразнението на Лиса нарастваше.

- О, разбирам. Трябва да се съобразявам с глупостите ти всеки пък, но ти не

можеш да направиш компромис за мен, - Ейвъри ги погледна и стана.

- Деца, ще ви оставя да се оправяте сами. Не ме интересува дали Кристиан или

малката хубавица ще дойде, стига ти да си там, - тя погледна Лиса. – Ще дойдеш, нали?

- Да, ще дойда, - отказът на Кристиан внезапно бе пришпорил Лиса още повече.

Ейвъри се ухили.

– Страхотно. Ще изчезвам оттук, но вие двамата по-добре се целунете и се

сдобрете, когато си тръгна.

Изведнъж братът на Ейвъри, Рийд, се появи на вратата.

- Готова ли си? – попита я той. Всеки път, когато проговяраше, звучеше сякаш

грухти. Ейвъри хвърли триумфален поглед на двамата.

- Виждате ли? Милият ми брат е дошъл да ме изпрати преди онези патрулиращи

да започнат да ми викат да се махна. Сега Ейдриън ще трябва да измисли нов и вълнуващ

начин да докаже рицарството си.

Рийд не изглеждаше много галантен или рицарски, но предположих, че е било

мило от негова страна да дойде, за да я изпрати до стаята й. Това, че дойде в точния

момент беше малко зловещо. Може би тя беше права за това, че той не беше такъв, за

какъв то хората винаги го мислеха.

Веднага щом Ейвъри си тръгна Лиса се върна към Кристиан.

- Наистина ли говориш сериозно? Да взема Джил вместо теб?

- Да, - отвърна Кристиан. Той опита отново да легне в скута й, но тя го отблъсна. –

Но ще броя секундите до завръщането ти.

- Не мога да повярвам, че вземаш това на шега.

- Не е вярно, - рече той. – Виж, не исках да те разстройвам. Но наистина... просто

не искам да се разправям с всичката царствена драма. А и ще е добре за Джил. – той се

намръщи. – Нямаш нищо против нея, нали?

- Та аз дори не я познавам, - каза Лиса. Все още беше разстроена, дори повече

отколкото очаквах, което беше странно.

Кристиан хвана ръцете на Лиса и изражението му стана сериозно. Тези сини очи,

които тя толкова обичаше, смекчиха малко яда й.

- Моля те, не се опитвам да те разстроя. Ако е наистина толкова важно...

И просто така гневът на Лиса изчезна. Беше рязко, просто една смяна.

- Не, не. Мога да взема Джил, макар че не съм сигурна, че ще й хареса да е с нас и

да прави каквото измисли Ейвъри.

- Остави Джил на Мия. Тя ще се занимава с нея през уикенда.

Лиса кимна, чудейки се защо той бе толкова заинтересован от Джил.

- Добре. Но не искаш да дойдеш, защото не харесваш Ейвъри, нали?

- Не, харесвам Ейвъри. Тя те кара да се усмихваш повече.

- Ти ме караш да се усмихвам.

- Затова добавих “повече”, - Кристиан целуна нежно ръката на Лиса. – Толкова си