Кръвно обещание

И докато едната му ръка държеше гърлото ми, другата се движеше надолу по кръста ми, до извивката на бедрото ми. Имаше страстна нотка в гласа на Нейтън, сякаш искаше да направи повече от това да ме ухапе. И след толкова много сексуални сблъсъци с Дмитрий — сблъсъци, които никога не водеха до нищо — тялото ми почти не се интересуваше от това кой го докосва. Можех да затворя очи и нямаше да има значение чии зъби се впиваха в мен или чии ръце събличаха дрехите ми. Само следващата доза щеше да има значение. Можех да затворя очи и да си представям, че това е Дмитрий, изгубена във всичко това, докато устните на Нейтън галеха кожата ми…

Освен това, както една малка, разумна част от мен припомни, Нейтън не искаше просто секс и кръв. Той евентуално искаше да ме убие.

Което беше някак иронично. Бях готова да бъда убита, когато дойдох тук, за да не стана стригой. Сега Нейтън ми предлагаше това. Дори и ако първо ме превърнеше, той планираше да ме убие веднага след това. И по единия и по другия начин нямаше да се налага да прекарам вечността като стригой. Трябваше да приемам това за добре дошло.

Но точно тогава, докато тялото ми крещеше за ухапването му и момента на пълно щастие, осъзнах нещо с изумителна яснота: аз не исках да умра. Може би защото бях изкарала почти цял ден без ухапване, нещо бунтовническо се събуди в мен. Нямаше да му позволя да направи това с мен. Нямаше да го оставя да преследва Дмитрий. И по дяволите, със сигурност нямаше да го оставя да хване Лиса.

Пробивайки си път през този ендорфинов облак, който все още висеше около мен, събрах цялата си воля. Зарових се надълбоко, спомняйки си годините на тренировки и всичките уроци, които Дмитрий ми беше преподавал. Беше трудно да достигна до всички спомени и се докоснах само до няколко. И все пак и тези няколко бяха достатъчни да ме пришпорят да действам. Втурнах се напред и ударих Нейтън. И не постигнах нищо. Той не помръдна. По дяволите, не зная дори дали го усети. Изненадата, изписана на лицето му, изведнъж се превърна във веселие и той се засмя по онзи ужасен начин, по който стригоите се смеят — жестоко и без никаква истинска радост. Тогава, с най-голямото възможно спокойствие, той ме шамароса и ме хвърли на другия край на стаята. Дмитрий беше направил почти същото нещо, когато пристигнах и го атакувах. Само че не бях прелетяла такова разстояние и нямах толкова минимален ефект върху него.

Ударих се в задната част на дивана и о, Боже, болеше. Вълна на замайване мина през мен и осъзнах колко идиотско е да се бия с някой в пъти по-силен от мен, когато бях губила кръв през цялата седмица. Успях да се изправя и отчаяно започнах да мисля какъв да е следващият ми ход. Нейтън, от своя страна, изглежда не бързаше да отвръща на атаката ми. Всъщност, той още се смееше.

Оглеждайки се наоколо осъзнах един отчаян начин на действие. Инна стоеше близо до мен. Движейки се с болезнено бавна скорост — но по-добре отколкото мислех, че мога — стигнах до нея и обвих ръка около врата й. Тя изскимтя изненадана, а аз я придърпах още по-близо до мен.

— Махай се оттук, — казах аз на Нейтън. — Махай се оттук или ще я убия.

Той спря да се смее, погледна ме за секунда и се засмя още по-силно.

— Ти сериозно ли? Наистина ли мислиш, че не мога да те спра, ако искам? И наистина ли мислиш, че ми пука? Давай. Убий я. Има оше десетки като нея.

Да, това наистина не би трябвало да ме изненада, но дори аз бях изненадана неприятно от това колко лесно той даваше живота на такъв верен слуга. Добре. Време е за план Б. Или може би план Ж? Честно казано им губех бройката, а и никой от тях не беше добър така или иначе.

— Ох!

Инна изневиделица ме удари с лакът в стомаха. Освободих я в изненадата си. Тя се завъртя със сподавен писък и ме удари в лицето. Ударът не беше толкова силен колкото този на Нейтън, но все пак ме събори. Опитах се да се хвана за нещо, каквото и да е, докато падах, но не успях. Ударих се в пода, гърбът ми се блъсна във вратата.

Очаквах да дойде към мен, но вместо това тя се втурна през стаята и, Боже опази, се хвърли в защитна позиция пред Нейтън.

Преди да успея напълно да осъзная колко странно бе това, че се опитва да защити някого, когото искаше да я остави да умре, вратата се отвори.

— Ох! — казах аз отново, след като тя ме удари и ме избута настрани.

Дмитрий влезе бързо. Изгледа лицата на всички ни и не се съмнявах, че моето показваше следи от атаките и на Нейтън и Инна. Дмитрий стисна юмруци и се обърна към Нейтън. Напомни ми за сбиването им в коридора, всичко беше гняв, злоба и жажда за кръв. Аз се свих, готова за още един ужасен сблъсък.

— Недей, — предупреди го Нейтън със самодоволно изражение. — Знаеш какво каза Галина. Докосни ме и изхвърчаш оттук.

Дмитрий мина през стаята и застана точно пред Нейтън, избутвайки Инна настрани сякаш беше парцалена кукла.

— Ще си заслужава да се сблъскам с гнева й, особено щом й кажа, че си нападнал първи. Роуз несъмнено носи следите от това.