Кръвно обещание

Дмитрий не даде допълнителни подробности. Бях толкова стъписана от думите му и от останалите събития от вечерта, че дори не знах как да започна да ги пресъздавам. Той ме вкара вътре, покрай стригоя, който беше на пост и нагоре по стълбите до апартамента ми. Нейтън вече не беше пред него.

За няколко кратки мига, заядливият глас в главата ми проговори достатъчно силно, че да пробие в замъглените ми мисли. Ако в салона нямаше пазач и Инна се върнеше скоро, щях да имам достатъчно време да я заплаша и да се измъкна оттук. Разбира се, това означаваше, че ще трябва да се справя с къща, пълна с Бог знае колко стригои, но шансовете ми за бягство бяха по-добри в къщата, отколкото в тази стая.

Тогава, почти когато се и появиха, тези мисли изчезнаха. Дмитрий изви ръка около мен и ме придърпа към себе си. Навън беше хладно и дори тялото му да беше студено, дрехите и якето му излъчваха някаква топлина. Сгуших се по-близо до него, а той прокара ръце по тялото ми. Помислих, че ще ме ухапе, но устните ни се срещнаха, твърдо и яростно. Прокарах пръсти през косата му, опитвайки се да го придърпам по-близо до себе си. Междувременно пръстите му се плъзгаха по голия ми крак, бутайки роклята ми нагоре, почти до хълбоците. Очакване и желание изпълниха всяка част от тялото ми. Мечтаех си за хижата толкова отдавна, спомнях си с толкова много желание. Никога не бях очаквала, че нещо такова ще се случи отново, ала сега можеше и аз бях изненадана от това колко силно го исках. Прокарах ръце надолу по ризата му, разкопчавайки копчетата така, че да мога да докосна гърдите му. Кожата му все още беше като лед, потресаващо контрастираща с изгарянето вътре в мен. Той отмести устните си от моите, като се насочи надолу по врата и рамото ми, отмествайки презрамката на роклята ми и обсипвайки кожата ми с жадни целувки. Ръката му все още беше върху голото ми бедро и аз обезумяла се опитвах да сваля ризата му.

Изведнъж, с изненадваща грубост, той се дръпна от мен и ме отблъсна. Първо си помислих, че това е просто част от играта между нас, докато не осъзнах, че той нарочно ме отблъсква.

— Не, — каза той с твърд глас. — Още не. Не и докато не бъдеш пробудена.

— Защо? — попитах аз отчаяно. Не можех да мисля за нищо друго освен за докосването му — и, добре де, още едно ухапване. — Защо това има значение? Има ли… има ли някаква причина, поради която не можем? — Преди да дойда тук дори не бях мислила за секс със стригой… може би просто не беше възможно.

Той се наведе над мен и приближи устни до ухото ми.

— Не, но ще бъде толкова по-добре, ако си пробудена. Остави ме да го направя… остави ме да го направя и можем да правим каквото си поискаме…

Беше като чип за залагане, осъзнах смътно. Той ме искаше — сякаш бе написано на челото му, — но използваше секса като примамка, за да се предам. Честно ли? Бях на ей толкова да се предам. Тялото надделяваше над ума ми — почти.

— Не, — изхленчих аз. — Аз… страх ме е…

Опасният поглед се смекчи и макар да не изглеждаше съвсем като Дмитрий от преди, имаше нещо по-малко стригойско в него.

— Роуз, мислиш ли, че бих направил нещо, което ще те нарани? — не бяхме ли провеждали разговор за това, че вариантите ми бяха да се превърна в стригой или да умра? Второто изглеждаше сякаш ще боли, но не го споменах сега.

— Ухапването… превръщането ще боли…

— Казах ти: ще бъде като това, което вече сме правили. Ще ти хареса. Няма да боли, кълна се.

Погледнах встрани. По дяволите. Защо не може все още да бъде зловещ и страховит? Беше толкова по-лесно да тропна с крак и да се възпротивя. Дори във вихъра на страстта можех да устоя. Но някак… да го виждам такъв спокоен и разумен… беше твърде близо до онзи Дмитрий, когото обичах. И от това беше трудно да се отметна. За пръв път превръщането ми в стригой изглеждаше… не толкова лошо.

— Не знам, — казах аз неуверено.

Той ме пусна и седна, безсилие изпълваше чертите му. Беше почти облекчение.

— Търпението на Галина се изчерпва. Моето също.

— Ти каза, че все още имаме време… Просто трябва да помисля още… — Колко дълго можех да използвам това извинение? Присвиването на очите му ми подсказа — не много дълго.

— Трябва да тръгвам, — каза той рязко. Нямаше да има повече целуване и докосване, можех да го видя. — Трябва да свърша някои неща.

— Съжалявам, — казах аз, едновременно объркана и уплашена. Не знаех кой Дмитрий исках. Ужасяващият, чувствителният, или почти, но не напълно, нежният.

Той не каза нищо. Без никакво друго предупреждение се надеве и захапа нежната кожа на гърлото ми. Каквито и посредствени идеи за бягство да имах, те си заминаха. Затворих очи, почти падайки и само ръката му, обвита здраво около мен, ме държеше изправена. Точно както когато се целунахме, устата му беше гореща върху кожата ми, а усещането от зъбите и езика му изпращаха електричество през мен.