Кукла на верига

Звукът на мотора се задълбочи, страничният понтон бавно се заотдалечава назад. Запитах се мрачно дали не се надянах от трън, та на глог.

Глава X

Предварително бях съвсем сигурен, че тази нощ ще ми се наложи да излизам в открито море, и всеки, оказал се на мое място и при същите условия, при които аз очаквах да пътувам, би трябвало да помисли как да предотврати опасността да се измокри до кости. Ако бях проявил поне минимална предвидливост, в момента можех да имам на свое разположение леководолазен костюм, ала подобна идея въобще не ми дойде на ум, та сега друга възможност не ми оставаше, освен да лежа вдървен на щурвалския покрив и да изкупвам небрежността си.

Изпитвах чувството, че тялото ми все повече и повече се вледенява и бързо приближава точката на смъртта. Нощният вятър, бръснещ водите на Зуйдер Зее, беше достатъчно студен, за да предизвика тръпки дори у топло облечен човек, седнал неподвижно, а аз съвсем не бях облечен топло. Дрехите ми бяха пределно напоени с морска вода и режещият вятър ме караше да се чувствувам така, сякаш се превръщам в леден блок — с тази разлика, че ледените блокове обикновено са инертни тела, докато аз зъзнех като болен от тропическа малария. Единствената ми утеха бе, че имах възможно най-съвършения имунитет срещу дъжд — повече от това май нямаше как да се намокря.

С вкочанени премръзнали пръсти, които трепереха постоянно, отворих циповете на външните си джобове, извадих пистолета и останалия ми един резервен пълнител от непромокаемите калъфки, сетне заредих пистолета и го мушнах под якето си. Вяло си представих какво ще се случи, ако при тревога установя, че пръстът ми на спусъка е безжизнено замръзнал, и побързах да пъхна дясната си ръка в подгизналото яке, но в резултат само премръзна повече, та я измъкнах отново навън.

Светлините на Амстердам бледнееха далеч зад нас — вече бяхме навлезли доста навътре в Зуйдер Зее. Забелязах, че шлепът следва широкия обходен курс на „Мариане“, когато вчера по пладне влезе в пристанището. Премина наистина много близо до първите две шамандури и като гледах над носа, струваше ми се неизбежно сблъскването с третата, отдалечена на около четиристотин метра напред. Ала нито за миг не се съмнявах, че шкиперът добре си знае работата.

С намаляването на оборотите звукът на мотора се понижи. На палубата се показаха двама души — първите членове на екипажа, които се появиха навън, откак напуснахме пристанището. Помъчих се да прилегна още по-плътно до покрива, но те не тръгнаха в моята посока, а се насочиха към кърмата. Обърнах се, за да ги наблюдавам по-добре.

Единият от моряците носеше метален прът с привързани въжета към двата му края. Всеки бе застанал от едната страна на кувертата. Двамата едновременно отпуснаха по малко въже, предполагам, докато лостът стигна съвсем близо до водното равнище. Отново се обърнах и погледнах напред. Вече напредвахме изключително бавно, шлепът отстоеше на около двайсет метра от светещата шамандура и според курса му щеше да премине на не повече от шест метра встрани от нея. От щурвалската кабина се разнесе рязка команда, наново насочих поглед към кърмата и забелязах, че двамата моряци оставиха въжето свободно да се изплъзва между пръстите им, като същевременно единият броеше на глас. Не бе трудно човек да се досети каква е причината за това броене. Макар че тъмнината ми пречеше да видя, по въжетата положително е имало навързани през равни интервали възли, тъй че въжето да се отпуска равномерно и от двамата, за да бъде железният лост под прав ъгъл спрямо посоката на движение.

Шлепът точно се бе изравнил с шамандурата, когато единият от моряците тихо се обади и тозчас бавно, но непоколебимо двамата задърпаха въжетата обратно към борда. Знаех какво ще се случи, но все пак наблюдавах много внимателно. След известно време една шейсет-сантиметрова цилиндрична шамандура изскочи над водата, последвана от четиризъба котвичка, като за единия от зъбците й се бе закачил металният прът. Към котвичката бе привързано някакво въже. Заедно с шамандурата и лоста тя бе изтеглена на борда, после моряците задърпаха въжето, вързано за нея, докато на края някакъв предмет се показа над водата и бе качен на палубата. Предметът представляваше сива метална кутия с обръчи, която имаше площ около четирийсет квадратни сантиметра и височина двайсет и пет. Моментално бе прибрана в каютата, но дори още преди това шлепът отново се движеше с пълна мощ и шамандурата бързо се заотдалечава назад. Цялата операция бе извършена с лекота и сигурност, които издаваха добро познаване на току-що приложената техника.