Куклата близнак

— Бе ми дадено видение в Афра. Аркониел може да потвърди. В нея видях разрушаването на Еро, а сетне нов град и нова магьосническа ера. Но този нов град трябва да бъде управляван от кралица. Знаеш, че Ериус никога не би допуснал това да се случи. Той е следовник на Сакор, ала Илиор е този, защитавал Скала във Великата война и насетне. Също така Илиор е разпрострял ръце над магьосниците. Нима сме служили добре на Светлоносителя, стоейки със скръстени ръце през всички тези години, в които пророчеството, дадено на Телатимос, бива потъпквано и загърбвано?

Ранай разнасяше с пръст по масата малко капнало вино.

— Аз самата си задавах този въпрос. Но сравнен с майка си, Ериус не е лош владетел, освен това няма да живее вечно. Нищо чудно аз самата да го надживея. А случващото се с наследничките не е нещо ново. Самият син на Герилейн взел трона на сестра си…

— И земята била връхлетяна от чума, убила него и хиляди други само в рамките на година — напомни й Аркониел.

Ранай повдигна вежда и за миг той видя някогашната величествена жена.

— Не ме поучавай в историята, млади момко. Бях там. Боговете бързо поразиха Пелис. Но крал Ериус управлява повече от две десетилетия. Може би е прав за погрешното тълкувание на пророчеството. Майка му, макар да бе потомка на Телатимос, не беше добра владетелка.

— Може би ни е била изпратена като изпитание — отговори Аркониел, стараейки се да говори почтително. Бе имал десет години и хиляди мили, през които да разсъждава над въпроса. — Крал Пелис е бил споходен от една отвратителна чума. Откакто Ериус е на престола, епидемиите са десетки, макар и в по-малък мащаб. Може би те са били предупреждения. Може би търпението на Светлоносителя се изчерпва. Видяното от Айя в Афра…

— Чувал ли си за Гоначите, млади момко? — сопна се Ранай. — Знаеш ли, че придворният магьосник преследва събратята си?

— Да, Ранай — намеси се Айя. — Видяхме делата им.

— Видяхте ли ги да убиват ваш познат? Не? А аз видях. Трябваше да стоя безпомощно, докато мой скъп приятел — магьосник, служил на четири кралици — изгоря жив, разпнат на тисова рамка, защото бе споменал сън, много сходен с моя — и твоя, убедена съм. Изгорен жив, защото споменал сън! Представи си, ако можеш, какво трябва да е могъществото на Гоначите, за да могат да убиват тъй жестоко. И те не преследват само магове, а всички, които дръзнат да говорят против мъжкото наследие. Най-вече следовници на Илиор. В името на Квартата, щом уби и собствената си сестра…

Чашата падна от ръката на Аркониел, разливайки вино по масата.

— Ариани е мъртва?

Писмата на Нари бяха продължили да пристигат на указаните интервали. Как така тя не бе споменала нищо?

— Миналата година, ако не се лъжа — каза Ранай. — Познавахте ли я?

— Да — отвърна Айя. Звучеше по-спокойна, отколкото Аркониел смяташе за възможно.

— Съжалявам, че трябваше да научите така.

— Кралят я е убил? — изхриптя Аркониел, едва смогващ да си поеме дъх.

Ранай сви рамене.

— За това не съм сигурна, но е бил там, когато е умряла. Тя е последната наследница. Сега принц Корин ще наследи трона. Може би той ще стане баща на Тъжната кралица.

— Може би — промърмори Айя. Аркониел разбра, че тя повече няма да обсъжда видението си с тази жена.

Настъпи неловко мълчание. Младежът се бореше да потисне сълзите си и отбягваше погледа на Айя.

— Служих вярно на Илиор и Скала — заговори Ранай, звучейки стара и примирена. Повдигна ръка към обезобразеното си лице. — В замяна исках само мъничко спокойствие.

Айя кимна.

— Простете, че ви обезпокоихме. Ако Гоначите дойдат тук, какво ще им кажете?

Възрастната магьосница изглеждаше засрамена.

— Нищо няма да им кажа. Имате думата ми.

— Благодаря ви. — Айя се пресегна и докосна увредената ръка на старицата със своята. — Животът е дълъг, приятелко, и съграден от дим и вода, а не камък. Молете се да се срещнем в по-добри дни.

Двамата напуснаха колибата и поеха по калната пътека, отвеждаща от селото. Ужасно подозрение се бе заформило в сърцето на Аркониел. Още не искаше да говори за него, не знаеше дали ще може да понесе отговора.

Спряха да лагеруват под една огромна ела близо до морето, Айя изпя заклинание, за да държи влагата настрана, а младежът си послужи с новата си магия — сфера от черен огън.

— Много добре — одобрително каза Айя, сваляйки подгизналите си ботуши.

Известно време седяха мълчаливо, заслушани в дъжда и ритмичния плисък на вълните. Аркониел искаше да заговори за Ариани, трябваше да чуе от нейната уста, че мрачното му подозрение е грешно, но не можеше да придаде плътност на думите. Мъката бе заседнала в гърлото му като камък.

— Знаех — каза накрая Айя, изпепелявайки сърцето му.

— Колко дълго?

— От самото начало. Нари ми съобщи.