Легенда за камъка

— Разбира се, никога не бихме се явили без предупреждение, без да имаме сериозни основания за това. А възможно ли е да се открие по-голямо основание от едно неправилно дозиране на Питието на забравата? — попита загрижено Господарят Ли.

— Ъ?

Господарят Ли обърна поглед към мен.

— Погледнете този безмозъчен и въшлясал представител на низшите класи! — каза сърдито. — Естественото би било неговите познания да се свеждат единствено до ниви, обори и селски труд. Той обаче твърди, че си спомня в най-малки подробности едно свое предишно съществуване, в което е бил прапрадядо на ей-това украшение на двора!

Лунното момче усети намека и направи изящен поклон.

— И не е само това. Тази полуумна чешеща се твар твърди, че е била настойник на князете от династията Суй! — изпищя Господарят Ли. — Описва пиянските оргии на император Ян така, че би ви се накъдрила косата, ако ги чуете, стига да я имахте, разбира се. Сега пък всеки път, когато отвори глупавата си уста, заявява, че някога е бил самият княз Цзин!

И аз разбрах намека. Цзин бе името на скъпия ми селски учител в манастира, който учеше селските момчета на четмо и писмо след като приключеше полската работа. Бе много мил и добър човек, който страдаше единствено от краен педантизъм. Нерядко го бях имитирал, когато исках да развеселя Господаря Ли.

— Ела насам, тъпако! — рече Господарят Ли. Почесах се по слабините и направих крачка напред. Господарят Ли се огледа и видя изящно украсен бронзов бухал. — Я ми кажи къде се среща този стил? — изръмжа.

Опитах се да замъгля погледа си и челюстите ми изскърцаха като несмазани панти, когато отворих уста.

— „Цзао Йе“ или „маската на лакомията“е стил, срещан във времената на династията Шан и в началото на династията Чу — започнах с равен глас. — При него се използва животинско лице, видяно отпред. Понякога е изобразено реалистично, а друг път е стилизирано, за да наподобява митологическо чудовище. Изображението е приплеснато и извито по краищата, и винаги е разделено на две напълно симетрични половини, като очите непременно са изпъкнали. От двете страни на лицето, като понякога се спазват естествените пропорции, а понякога — не, са изобразени напълно симетрични туловища, сякаш тялото е било разрязано по протежение на гръбначния стълб, а сетне двете му половинки така се прикрепят към главата, че да наподобяват криле. Туловищата по правило са украсени със змиевидни драконови орнаменти, извиващи се като спирали или други геометрични фигури. Понякога около тях също се извиват други спирали или геометрични фигури, включително и малки „цзао тие“. Тази „маска на лакомията“ нерядко украсява плавателни съдове. Смята се, че видът и е впечатляващ. Обаче какво точно символизира… /тук замълчах и преброих до десет/…все още не е известно.

Лунното момче ме погледна с удивени очи и се затича към мен. Летописецът бе задрямал върху писалището. Сепна се едва в момента, когато брадичката му докосна мастилницата. Аз започнах да си бъркам в носа. Лунното момче коленичи в нозете ми и започна да целува сандалите ми.

— Прапрапрадядо! — възкликна.

Замътеният ми поглед се насочи към ваза със сиви цветя. Челюстта ми отново заскърца.

— Всички тези растения и цветя съответстват на определени душевни настроения — продължих с монотонен глас. — Разцъфналата слива говори за поетични чувства, орхидеята — за усамотение, хризантемата — за прости радости, лотосът — за простодушие, ябълката — за суета, игликата — за душевен подем, бананът и бамбукът — за господарски чар, бегонията — за прелъстителна красота, борът — за отдих, платанът — за безгрижие, върбата — за сантименталност…

— В името на Буда, престани! — изръмжа летописецът.

— Ужасно е, нали? — попита Господарят Ли. — Как може да се усъмни човек в твърдението на този червей, че е бил възпитател на князе, след като му е по силите само за две минути да приспи цяла рота войници с приказките си? Недоброто дозиране на еликсира на забравата е действително сериозно провинение!

— Просто не мога нищо да разбера — прошепна летописецът. — Има съобщения за стотици такива случаи в миналото, обаче през последните няколко века си гледаме работата много съвестно.

— Не е изключено тази гнусна твар да се опитва да ни мами — отбеляза Господарят Ли. — Синът на Небесата нареди да го подложим на изпитание, което ще разкрие истината. Това е и целта на нашето посещение. Нека застане пред „ни чун тай“.

— Абсолютно е забранено жив човек да застане пред Огледалото на миналите превъплъщения! — отсече летописецът.

— Боговете нямат възражения срещу това, когато причината е основателна — възрази с любезен глас Господарят Ли. — Този пък наперен паун сега претендира, че е негов прапраправнук. Там, където има опит за измама, нерядко има и заговор.