Легенда за камъка

Малката бабичка се превърна в нещо, което не можах веднага да определя, но Господарят Ли го окачестви като напреднал случай на проказа. Прокажената твар се превърна последователно в гнусен червей, в лешояд, отровна жаба, бълха и накрая в очарователно смеещо се момченце, което се забавляваше, като изтезаваше едно гущерче. Колонката с греховете започна отново да се попълва, докато Лунното момче най-сетне не се превъплъти в една легендарна личност — лудият монах Му от Среднощното блато.

Страховитият монах се превърна в движещ се пясък и Великото колело на преобразованията повторно се завъртя. Пясъкът се превърна в отровно блатно изпарение, в гнездо на паяци, в прилеп-вампир, в хиена, и накрая — в Лунното момче. Този път Лунното момче бе облечено като момиче и си играеше с едно котенце. За мое спокойствие, този път не го изтезаваше. След миг обаче разбрах, че Лунното момче дресира котенцето да издращи очите на съседското бебе. Огледалото започна да трепери, сякаш не му стигаха силите.

Около красивото лице на Лунното момче се образува нещо като ореол. Той започна да свети все по-силно и по-силно и накрая се превърна в пръстен от огнени езици. Стана нещо странно. Лунното момче хем започна да се видоизменя, хем си оставаше същото. Протегна ръце към слънцето. Около тялото му се появиха крещящи ярки цветове. Колонката с греховете се препълни и новите грехове започнаха да се появяват на стената. Колонката за добродетелите така си и остана празна.

Изведнъж колонките изчезнаха. Последва ги и образът. На огледалото се появиха думи. „Присъдата е извън правомощията на по-долните съдебни инстанции и ще бъде издадена от самото Върховно божество.“ Думите сетне също избледняха и Лунното момче се оказа изправено пред собствения си образ.

— Небесата да са ни на помощ — прошепна уплашено летописецът.

— Невероятна работа, наистина — съгласи се Господарят Ли. — Да благодарим на боговете, че този човек е извън нашата юрисдикция. Синът на Небесата ще се погрижи и той, и тъпият му съучастник да получат някакво временно наказание, но няма да е зле да хвърля първо поглед върху Описа на душите. Не ми се ще някаква земна присъда случайно да влезе в разрез с божествената.

Предполагам, че при нормални обстоятелства летописецът едва ли щеше да позволи това. Той обаче в момента беше потресен от видяното, така че не се опита да спре Господаря Ли, когато той се насочи към стаята, където се съхраняваше Описа. Сетне обаче се съвзе, придружи ни по целия обратен път по лабиринта, изведе ни в един двор и бързо хлопна вратата зад нас.

Господарят Ли започна да се превива от смях.

— Знаменита двойка сте, няма що! Чест е да пътуваш в компанията на такива двама достолепни господа. Сега ще се отбием при един мой приятел, а сетне ще навестим Ту Ван, съпругата на Смеещия се княз.

Нямаше как да не се възхитя от самообладанието на Лунното момче. Току-що бе открило, че в предишните си превъплъщения е постигнало световен рекорд по злодеяния, но въпреки това се държеше така, сякаш нищо не се е случило, и гласът му беше спокоен.

— Може би ще ви прозвучи глупаво, но защо не посетим самия благороден убиец? — попита то.

Господарят Ли замълча известно време, преди да се изкашля.

— Това едва ли би било съвсем лесно. Виждаш ли, според Описа на душите Смеещият се княз е успял да измами стражата и така и не е бил отведен в Ада.

Глава 18

Получи се добре, че съзнанието на Лунното момче, а и моето, бяха запълнени е мисли за полудяла мумия, измъкваща се от ковчега си, и за стаята, където лежеше безпомощната Утринна скръб. Благодарение на това не се взирахме особено старателно в панорамата на Ада, някои подробности от която не бяха дотам приятни за гледане. Наближихме реката Хо Най Хо, която е и граница между първия и втория Ад. Над нея има три моста. Първият е златен и се използва от командированите богове и техните пратеници. Вторият е сребърен и по него минават добродетелните люде. Третият е полуразрушен бамбуков мост без перила, предназначен за грешниците. Те пищят от ужас и неизбежно падат в реката, където ги посрещат свирепи бронзови кучета и змии със зинали челюсти. Водата аленее от кръв, но всичко това всъщност е само въведение към нещата, които сетне им предстоят. Сдъвканите тела се появяват без драскотина на брега, а там усмихнати дяволи поемат грешниците и ги отвеждат в места, където изтезанията се възприемат като сериозно занимание.

Господарят Ли се запъти, естествено, към златния мост, а Лунното момче се развика.