Легенда за камъка

— Странна двойка сме — каза човекът, след като се закашля. — Аз съм прокълнат, а ти си изгубил разума си. Може и да съм грешник, но никога не бих лишил деца или безумци от любимите им играчки. Добре. Ако на мен ми потрябва единствената бодлива ябълка от Бомбай, която вирее в Китай, първо бих отишъл до манастира „Белият облак“. Оттам бих продължил две мили по шосето, докато стигна мястото, където хълмовете са най-близо до него. Оттам бих завил в източна посока и бих започнал да се изкачвам по склона на хълма. Виждат се последователно шисти, гранит и някакъв неизвестен черен камък. Зад черния камък има полянка. Прекосяваш я и преминаваш направо през храсталаците. Стигаш до друга, още по-малка полянка и там, в самия й център, вирее бодлива ябълка от Бомбай. Освен ако междувременно някой не я е отсякъл за дърва за огрев и по този начин да е умъртвил всичките си роднини и съседи.

След това дебелакът огледа Лунното момче и моя милост.

— Тези двамата по какъв признак си ги подбрал? Търсел си съчетание като при красавицата и звяра ли? Бъди внимателен, Ли Као. Тук си в най-лесната част на Ада. По-нататък ще ти трябва някакъв по-сериозен пропуск от този държавен чадър.

Господарят Ли направи поклон и понечи да си тръгне.

— Знаеш ли, кралете на Яма са строги, но справедливи — каза. — Добрите намерения смекчават поне донякъде вината за лошите резултати, а Великото колело не престава да се върти. Кой знае, току-виж след като се превъплътиш последователно в насекомо и животно, може и да се превърнеш в момиче с алена туника, разхождащо се с лодка по Янгдзъ.

Очите на клетия човек се изпълниха с надежда.

— Да не би да си успял да надникнеш в Описа на душите? — попита.

Господарят Ли му смигна съзаклятнически и тръгна. Ние го последвахме. Човекът заплака от радост при мисълта, че след време ще се превърне в жизнерадостна лодкарка. След малко го чухме да пее „Есенни нощи“.

Изтезанията в третия и четвъртия Ад са също сравнително леки. Грешниците, подложени на тях, са бездушните бюрократи, доносниците, фалшификаторите, скъперниците, нечестните търговци и богохулниците. По-сериозни са мъченията в петия Ад, където са настанени убийците, безбожниците и сладострастниците. Няма да ви занимавам с описания на котлите с кипящо масло, ямите с разтопено олово и нажежените до червено железни казани. Господарят Ли ми каза, че тези неща ги има в повечето култури, с изключение на тибетската. Увери ме, че кралете на Яма нямат и най-малкото намерение да възпроизвеждат нечуваните жестокости, практикувани в тибетския Свят на мрака.

Съгласно описа на душите Ту Ван бе наказана не за извършването на убийства или изтезания, а заради плътската й разпуснатост. В петия Ад на този род грешници се осигуряват специални легла, в които да поохладят страстите си. Минахме покрай дълги редици от такива легла, направени от ледени плочи, към които грешниците бяха приковани с ледени вериги. Голите им тела непрестанно трепереха от студ, а във въздуха се разнасяше пукотът на измръзнали стави. Съпругата на Смеещия се княз бе настанена на петдесетия ред.

Останах изумен от, нейната младост и красота. Както и останалите грешници, и тя се мяташе и се опитваше да се освободи от оковите си. За разлика от другите обаче, очите й не бяха скрити под коричка от замръзнали сълзи, а напротив, широко отворени. Господарят Ли направи дълбок поклон.

— Надявам се да извините нахалството ми, княгиньо — каза. — Имахме желанието да събеседваме с вашия благороден съпруг, обаче той се оказа в неизвестност.

Чу се пукотът на разчупен лед, когато тя отвори устните си.

— В неизвестност ли?

— Успял е да изпрати за зелен хайвер стражата. Имате ли представа как е могъл да го направи?

В отговор последва ироничен смях. Реших, че княгинята има твърд характер.

— Трябвало е да потърсят душата му в камъка — рече.

— Пак камъкът! — възкликна Господарят Ли. — С каквото и да се сблъскаме, все камъкът се оказва в дъното му. Дали бихте имала добрината да ме просветлите по въпроса?

Гласът на Ту Ван бе не по-малко студен от ледения блок, върху който бе легнала.

— Ако искаш, опитай се сам да отгатнеш. Успееш ли, мога и да ти отговоря на един или два въпроса.

— В такъв случай ще изкажа предположението, че камъкът е бил разчупен на три части. Най-голямата е била сложена върху олтар, второто по размер парче е било използвано от съпруга ви като амулет, а най-малкото сте поставила на върха на иглата, която сте забождали в косите си.

— Позна, старче — отвърна княгинята. — Само дето се намеси глупакът Су Ма Чиен, при това неоснователно. Окачестви камъка като Камък на злото и заради тази грешка се лиши от мъдете си. Ти самият какво име би дал на камъка?

Господарят Ли я погледна замислено.

— Не бих го окачествил нито като лош, нито като добър — каза бавно. — Бих го окачествил като къс концентрирана жизнена сила, която в ръцете на светец би могла да излекува всички рани, но в ръцете на човек като твоя съпруг би могла да разтвори всички зараснали рани, ако нямаш нищо против.