Легенда за камъка

— Аз ги предпочитам ситно накълцани и задушени със змиорки. Според мен обаче най-лошото, което би могло да ви се случи, е да ги повърнете, когато започнат да шават в стомасите ви.

— Как да ти кажа, Ли Као, бяха ги изловили от залива, където слугите изпразват нощните гърнета — отвърна тъжно жабокът.

— И как сте могли да ядете такова нещо? — извика ужасено Господарят Ли.

— Това някак си го преживяхме. Сетне обаче нечестивите продавачи започнаха да пълнят плужеците със сирене.

Господарят Ли побледня. Ние с Лунното момче просто позеленяхме.

— Много точно си спомням как се случи всичко — изстена жабокът. — Във втория час на петела, на третия ден от осмата.

луна, един отвратителен продавач реши да пласира цялата си стока едновременно. И какво мислиш направи? Започва да слага червеи в сиренето, с което пълнеше плужеците.

— Опази ни от зло, Велики господарю на нефрита! — възкликна Господарят Ли. — Предполагам, че следващото нещо, което сте видяли, е било пътеката, водеща към Храма на бога на крепостните стени и ровове.

— Богът беше направо вбесен — изстена жабокът. — Никъде в Книгата на живота и смъртта не успя да открие съчетание от червеи, сирене и морски плужеци. Тъй като се бяхме откъснали преждевременно от червения земен прах, запрати ни направо към деветия Ад.

— Гу-гу-гу! — обадиха се старите лицемери, може би надявайки се, че Небесата ще си припомнят как са пускали на свобода червеите.

— Погледни на нещата откъм хубавата им страна — опита се да го успокои Господарят Ли. — Само след три години ще ви пуснат да се върнете на земята като призраци и ще можете да плашите уличните продавачи, колкото си искате.

Лицето на жабока стана мораво.

— Нямаш си представа що за хора са тези гнусни типове, Ли Као. Ще сложат и призраците ни в плънката заедно със сиренето, червеите и плужеците, ще кръстят стоката си Четирите гнусни миризми на скръбното спокойствие и ще направят цяло състояние от нас!

Господарят Ли междувременно оглеждаше портата. Дяволите, застанали пред нея, имаха далеч по-свиреп вид от онези, с които се бяхме сблъсквали досега. Очевидно бяха някакви високопоставени дяволски началства, пред които нямаше да се оправим с държавни отличия и церемониален чадър. Една странична врата водеше към градина, пълна със сиви цветя. Господарят Ли се приведе, разтвори тока на левия си сандал и измъкна от него шперц.

— Слушай, Сян, не ми казвай, че сте готови да се предадете така лесно! — възкликна Господарят Ли. — С вас са постъпили несправедливо и не виждам как Небесата ще пропуснат да вземат предвид този факт. А Негово Светейшество къде е? А, ето го. Хайде, момчета, хайде! Направете още едно усилие!

— Гу-гу-гу — започнаха отнова плахо да чуруликат лицемерите. Най-благочестивият от тях обаче не се задоволи единствено с това.

— Отправям молитва към Небесния господар от първоизточника! — изрева. — Отправям молитва към Небесния господар на нефритовата зора на златната врата! Отправям молитва към царицата-майка Ван! Отправям молитва и към Чан Го и към Заяка! Отправям молитва към майката-светкавица, към господаря на дъжда, към стопанина на гръмотевиците, към княза на вятъра и към малкото господарче на облаците!

— Гу-гу-гу-гу-гу! — закрякаха наново лицемерите, набрали малко смелост от тази реч.

Господарят Ли, закрит от тълпата, се приведе към бравата на страничната врата с шперц в ръка. Негово Светейшество любезно заглуши металното скърцане на шперца с рева си.

— Отправям молитва към Великия император на източния връх! Отправям молитва към Княгинята на пухкавите облаци! Отправям молитва към Куан Ин, към Куан Тъ и към Осемте безсмъртни! Отправям молитва към дамата с конската глава, към краля на воловете, към трансцеденталното прасе, към княза на ечемика и към Хун По Чао, патрон на мишниците!

— Гу-гу-гу-гу-гу!

Бравата поддаде и ние се шмугнахме през вратата и я затворихме след нас. Шумът зад гърба ни заглъхна, след като се доближихме до двореца. Видяхме, че ни предстои да преминем през цяла една поредица от малки градини, всяка една защитена от заключена порта. Господарят Ли тихо изруга, когато се зае със следващата брава. Шперцът му се оказа неподходящ по размер, така че се наложи да работи с него крайно внимателно. Следващата брава бе по-податлива, но по-следващата ни измъчи. Господарят Ли счупи два от зъбите на шперца си и се приготви да използва трети, когато чухме тежки стъпки върху сивия чакъл. Сякаш наближаваше слон. Лунното момче се подаде иззад един храсталак, за да види кой е неочакваният посетител.

— И тази е готова — прошепна Господарят Ли.

Вратата се отвори и Господарят Ли не я затвори зад гърба ни, за да улесни Лунното момче. Изтичахме през градината към четвъртата врата. Престанахме да чуваме тежкото пристъпване. Чух обаче звук, от който косите ми настръхнаха.