Легенда за камъка

— До императора е достигнала информация, че размерът на таксата, която той е заплатил за освобождаването си от Ада, е бил неоснователно увеличен — каза Господарят Ли. — При това толкова, че попадналите тук погрешно практически се лишават от възможността да се откупят.

— Това е лъжа! — изврещя ковчежникът. — Това е гнусна и безпочвена клевета! Император Тан заплати пропуска си с тринадесет сандъка злато и сребро и оттогава цената не се е изменила.

— Искрено се надявам да е така. Всъщност, затова сме и тук. За да разберем дали системата продължава да функционира безотказно — каза Господарят Ли. — Както навярно си спомняте, Синът на Небесата не разполагаше с пари в брой, така че му се наложи да прибегне до влога на блажения Сян Лян.

Ковчежникът седна отново зад бюрото си. На лицето му се изписа недобра усмивка.

— Императорът наистина постъпи така, но едва след като получи одобрението на министър Цу И — каза благо. — По една случайност в момента аз изпълнявам временно длъжността на министъра. Имате ли формални основания да поискате от мен да ви разреша да ползвате влога на Сян Лян?

Господарят Ли смръщи вежди.

— Защо пък точно неговият влог? Тъй като сме трима, ще ни трябват три пъти повече пари. Не ми се вярва дори и самият Сян Лян да е извършил чак толкова много добри дела, че парите от влога му да стигнат за всички ни.

— Откакто свят светува не повече от двадесет смъртни са сътворили толкова много добри дела, че влогът им да достига тридесет и девет сандъка със злато и сребро — ухили се ковчежникът. — Искрено се надявам да сте в състояние да получите заем от Цзу Цин, свещеникът от Храма на прокажените.

— Е, едва ли върви чак него да безпокоим — рече Господарят Ли, като направи поклон при споменаването на името на свещеника. Бе сложил ръка зад гърба и стиснал пръсти. — Ще ви помоля да имате добрината да проверите влога на…

С Лунното момче се спогледахме. Кой от познатите на Господаря Ли би могъл да е чак толкова добродетелен?

— …на една певица и проститутка на име Утринната скръб — приключи спокойно Господарят Ли.

И двамата едва успяхме да сподавим удивлението си. Ковчежникът започна да се рови в един тефтер, като на една страница пръстът му започва да се плъзва по колонка от имена и цифри. Стори ми се, че щеше да получи удар, когато пръстът му спря да се движи.

— Имате ли доказателства, че ви е позволено да теглите средства от тази сметка? — попита ковчежникът с отпаднал глас.

Господарят Ли мълчаливо взе от Лунното момче гребена за коса, върху който бяха изобразени фениксът и драконът, и го подаде. Ковчежникът докосна с пръст едва видимите знаци и гласът му премина в скимтене.

— Ами защо не ми казахте от самото начало, че сметката ви е обща? Разбира се, моля ви, заповядайте! Подпишете се тук. И тук. И тук.

Лунното момче се подписа там. И там. И там. И на още безброй места. Докато се усетя, вече пъхтях под тежестта на ръчна количка, в която бяха натоварени тридесет и девет сандъка със злато и сребро. Най-отгоре на сандъците се бяха настанили Господарят Ли и Лунното момче, а над тях се извисяваше тържествено държавническият чадър. Ковчежникът ни отведе към една странична врата, като не спря да размахва напарфюмирана кърпичка пред носа си.

— Хайде, дим да ви няма! — изсъска той. Ковчежникът трясна вратата зад гърба ни веднага след като преминахме през нея. Вече бяхме в деветия Ад. Ще си позволя да привлека вниманието на читателите върху него.

Деветият Ад представлява наслада за богословите, но у всички останали хора предизвиква отчаяние. Съгласно разпоредбите в него са настанени „ван су чен“, сиреч хората, загинали при нещастни случаи. Там обаче също така намират убежище и самоубийците, и тези, които са били погребани без полагащите се церемонии, и умрелите преди датата, планирана и заложена в Списъка на живота и смъртта, като например жабокът и неговите лицемерни приятели. В деветия Ад няма никакви мъчения и това е всъщност най-страшното мъчение. Без мъчения няма нито изкупление, нито пречистване и прераждане, така че клетите заблудени души трябва да стоят там цяла вечност.

Забележете, че не са извършили никакво престъпление. Много от клетите душици са невинни дечица. След три години престой в Ада на прокълнатите се позволява да се завърнат временно на земята като призраци — именно в тяхна чест е измислен Празникът на гладните призраци. Теоретически съществува възможност някой призрак да се спаси, ако намери кой да заеме неговото място. Именно поради тази причина е много опасно да се размотаваш по местата, където някое дете се е удавило или пък някой мъж се е обесил. Призракът може да се опита да те улови и да те завлече в деветия Ад, за да си спечели по този начин правото да бъде допуснат до Великото колело на превъплъщенията. В практически план обаче шансовете на призраците да постигнат това са близки до нулевите.