Легенда за камъка

— Човешкият разум е скъперник — рече той. — Нищо не изхвърля и понякога е направо изумително какво можеш да откриеш в него, ако се поровиш достатъчно надълбоко. — След това започна да къса внимателно дребните бодливи плодове на растението. — Не си играйте с бодливите ябълки, ако не знаете какво точно представляват — предупреди ни. — Те са родственици на мандрагората и беладоната и са отровни. Именно с бодливи ябълки от Бомбай се приготвя дхатура, легендарният индийски мехлем. В зависимост от дозировката е в състояние да те умъртви, парализира или оглупи. Може обаче и да се използва като лекарство, което да пресече треска или вътрешен кръвоизлив. Ако извадим късмет, Утринната скръб съвсем скоро ще бъде на крака.

Обратният път към Долината на скръбта не ни отне много време. С Лунното момче бяхме така отпаднали, че изпитахме истинско облекчение, когато от един прозорец се подаде рошавата глава на княз Лю Пао.

— Добре дошли! С Утринната скръб всичко е наред — добави с оптимистичен тон князът. — След като заминахте, не се случи нищо. Нямаше нито убити монаси, нито побъркани мумии, измъкващи се от гробницата си.

Влязохме при Утринната скръб. Все още обхваната от треска, изглеждаше едновременно очарователна и беззащитна. Усети присъствието ни и се опита да се надигне, но не й стигнаха силите. Господарят Ли пристъпи крачка напред и я улови за китката. Тъй като избра именно дясната китка, съобразих, че е решил да провери състоянието на нейните дробове, стомах, далак и черва. Господарят Ли изръмжа удовлетворено.

— В състояние е да поеме и най-силната доза — каза уверено и веднага се зае с бодливите ябълки. Започна да приготвя лекарството, като свари билки, примеси ги с някакви други тайнствени съставки и накрая дестилира получения разтвор. Сетне го изпробва върху една котка, която изглежда остана доволна от това.

Няма да споря дали лекарството би могло да се окачестви като вълшебно, но с положителност видях, че Господарят Ли му добави още една съставка, известна само на него. Заедно с Лунното момче повдигнахме Утринната скръб и Господарят Ли успя да налее една доста голяма част от течността в гърлото й. След минута или две тя започна неспокойно да се мята и малко след това отвори очи. В началото погледът й бе празен. После очите й се проясниха и тя отмести глава, докато докосне с устни бузата на Лунното момче.

— Мили! — въздъхна любимата ми. Направих крачка напред. — Скъпи Воле! — рече тя и целуна и мен. Дори успя да поруменее, когато княз Лю Пао се усмихна и подложи също лицето си за целувка.

— Какво се случи? — прошепна Утринната скръб. — Спомням си, че наоколо ми бе тъмно и влажно и че през цялото време бягах. Преследваше ме нещо ужасно.

— Вече го няма — успокои я Господарят Ли. — Вече няма от какво да се вълнуваш, освен от мисълта кога Волът ще направи пристройка към нашата колиба.

Болното момиче седна на леглото.

— Вече замислих каква да бъде. Така че да има място и за Лунното момче, когато реши да се отбие — казах щастливо.

— А за княза не помисли ли? — попита Господарят Ли. — Не трябва да пренебрегваме никого от компанията. Ваше височество, ще ви затруднява ли да спите в легло за трима, когато решите да се отбиете на нашата улица в Пекин?

— Ни най-малко! — отвърна радостно князът.

Утринната скръб бе разтворила широко очи. Старият мъдрец поклати глава укорително.

— Чудя се на ума си. Да завъждам отново семейство на моята възраст. Пълна идиотщина, не ще и дума. Все пак, ще се утешавам с това, че ще имам най-очарователната млада съпруга в Пекин. Впрочем, това е твърде слабо казано.

Успях да разбера смисъла на думите му по-късно, когато Утринната скръб се съвзе напълно. Заедно с княза ни накараха да им разкажем няколко пъти приключенията си в Ада, а след това Утринната скръб погледна с почуда белега от стрелата върху гръдта си. Изказа съжаление, че не е запомнила как се чувства човек, когато е мъртъв. През това време Господарят Ли се разхождаше нетърпеливо из стаята. Личеше си, че предстои да предприеме някакви действия. Възбудата му бе заразителна и според мен спомогна за по-бързото пълно съвземане на Утринната скръб. Господарят Ли събуди всички ни рано призори с думите, че е време да се заловим за сериозна работа. Поясни, че ще е хубаво да бъдем добре въоръжени. Избрах си една брадва и пъхнах в пояса си къс меч. Лунното момче и князът предпочетоха копия и ками. Господарят Ли затъкна целия си колан с ножове за мятане. Утринната скръб, която бе най-добрият стрелец сред нас, си подбра лък, добави към него наръч стрели и затъкна нож в пояса си. След това Господарят Ли се метна на гърба ми.

— Тръгни надолу по хълма към долината, където е разположен манастира — нареди ми той. — Докато вървим, ще чуете от мен някои любопитни неща.

Господарят Ли измъкна сноп листове и каза на Утринната скръб да върви до мен. През нощта бе валяло и утрото бе много красиво. Капките върху всеки лист сияеха като малки бисери. Влажната трева излъчваше блясъка на елмази.