Легенда за камъка

— Мило дете, съгласно сведенията, криещи се в глъбините на разума ми, в Ада ти разполагаш с влог, с който биха могли да се купят едно-две малки царства. Причината за това очевидно е приспивната песен, която си изпяла на старата Тай Тай, когато е била болна. Ти я изпя и пред нас, след като изгуби съзнание. В теб са скрити повече чудеса, отколкото в книгата на загадките на Лу Пан! — възкликна Господарят оживено. — А сега ще възпроизведа пред вас един от най-удивителните разговори, които съм водил в живота си.

Прелисти бележките си и започна да чете на глас.

УТРИННАТА СКРЪБ: Моля ви, госпожо, наистина ли трябва да отида у Чиен? Там вони ужасно, лодкарите винаги подмятат грубости, а еднокракият старец се опитва да ме ущипе.

ГОСПОДАРЯТ ЛИ: Кажи, мила, какво иска господарката ти да й донесеш от Чиен?

УТРИННАТА СКРЪБ: Кожи от носорози.

ГОСПОДАРЯТ ЛИ: А къде се намира това място?

УТРИННАТА СКРЪБ: По средата на пътя между канала и езерото на малката Чин Ху.

ГОСПОДАРЯТ ЛИ: Я ми кажи, мила, господарката ти понякога изпраща ли те у Кан номер осем?

УТРИННАТА СКРЪБ: Много ми е приятно да ходя там.

ГОСПОДАРЯТ ЛИ: Къде точно се намира?

УТРИННАТА СКРЪБ: На Улицата на протритите монети.

ГОСПОДАРЯТ ЛИ: И какво купуваш оттам?

УТРИННАТА СКРЪБ: Шапки.

ГОСПОДАРЯТ ЛИ: Шапки ли? Да, разбира се, шапки. А откъде купуваш боядисаните ветрила на господарката си?

УТРИННАТА СКРЪБ: От Въглищарския мост.

ГОСПОДАРЯТ ЛИ: Предполагам, че прословутото варено свинско го купуваш от… Ех, как се казваше това място?

УТРИННАТА СКРЪБ: Магазинът на Вей-Големия нож.

ГОСПОДАРЯТ ЛИ: Вярно. Спомняш ли си къде се намира?

УТРИННАТА СКРЪБ: Непосредствено до Котешкия мост.

Господарят Ли прибра бележките си и огледа Утринната скръб с погледа на любител на цветя, видял рядък вид орхидея.

— Дете мое — каза, — ти всъщност ми описа пазаруването на личната прислужница на една благородна дама в Ханчжоу.

— В Ханчжоу ли? — попита изумено князът.

— Да, в Ханчжоу. Разбирам удивлението ти. В наше време там такива магазини не съществуват. Ако са ми известни, то е, защото са бивали често споменавани в дневниците на някои велики писатели — обясни Господарят Ли. — Както еднокракият Чиен, така и прословутите му кожи от носорози били изпепелени при големия пожар, унищожил целия квартал, през царуването на някогашната династия Хан. Въглищарският мост и Кан номер осем са били разрушени още преди три века при прокопаването на един голям канал. Магазинът на Вей-Големия нож е бил сринат до основи по време на вълненията на Трите царства. И така нататък.

Очите на Утринната скръб се окръглиха като панички от изненада.

— Не си спомням да съм казвала такива неща, а и тези имена нищо не ми говорят — опита се да възрази.

Господарят Ли сви рамене.

— Ти тогава бе в треска. В началото допуснах, че може и да си чела същите книги, които и аз, но веднага се сетих, че те бяха написани на древната книжовна стенография, позната единствено на ограничен брой учени хора. Тогава започнах да ти задавам въпроси, от отговорите на които да разбера кога точно се е състояло това вълшебно пазаруване. И ето какво открих.

Запрелисти отново бележките си.

ГОСПОДАРЯТ ЛИ: А спомняш ли си как се казваше човекът, който лично й приготвя туша?

УТРИННАТА СКРЪБ: Разбира се. Ли Тън Хуей.

ГОСПОДАРЯТ ЛИ: А красивата дама, от която си доставя розова хартия?

УТРИННАТА СКРЪБ: Ши Тао. Наистина е красива.

— Както Ли Тън Хуей, така и Ши Тао често се споменават от класиците — каза Господарят Ли. — Тъй като Тън Хуей е бил четиридесет години по-стар от Ши Тао, имало е един съвсем кратък период, през който човек би могъл да познава и двамата. Съпоставих датите и се оказа, че това изумително пазаруване е могло да се състои единствено между 765 и 771 година.

Лунното момче и аз зинахме от удивление с поглед, вперен в Утринната скръб. Тя пък зина от удивление с поглед, вперен в Господаря Ли. Княз Лю Пао имаше вид на човек, който изчислява нещо наум. Господарят Ли прочете мислите му.

— Точно така е! Точно тогава Смеещият се княз и Ту Ван са имали дворец в Ханчжоу. Точно тогава прислужницата на Ту Ван я придружавала както в Ханчжоу, така и в Долината на скръбта.

Понякога по чиста случайност умерено умни мисли се заблуждават и се отбиват именно в моя мозък.

— Учителю — обадих се, — докато бяхме в Ада, от разговора с летописеца стана ясно, че питието на забравата понякога се дозира неправилно. Може би Утринната скръб се е завръщала в Долината на скръбта, защото когато бе ранена и започна да бълнува…

— Умник си ми ти! — рече Господарят Ли. — Още тогава заподозрях, че Утринната скръб при някое от предишните си превъплъщения е била прислужница на Ту Ван. Когато човек е в треска, отдавна потънали в паметта му спомени започват за излизат на повърхността, особено ако се окаже в позната обстановка. Разбира се, става дума не просто за съмнения, а за основателни предположения. Цялата картина започна да изплува пред очите ми и след малко ще ви я опиша.