Легенда за камъка

Един дявол шумно душеше въздуха. Явно, бе усетил миризмата на жива плът. Последва ръмжене, подобно на леко приглушена гръмотевица. Господарят Ли ускори бърникането в бравата, но и тя се оказа трудно податлива. Когато чух, че стъпките се доближават към нас, разбрах, че този път няма да успеем. Взех огромен сив камък, който реших да използвам като оръжие. Отместих с ръка няколко клонки и едва сподавих вика си.

Този дявол щеше да всели ужас дори и у великия Ер Лан. Бе висок поне десет стъпки. Мускулите му наподобяваха стоманени въжета, а шиповете му щяха с лекота да разпорят и най-огромния тигър. Имаше остри зъби, по размерите си наподобяващи притежаваните от чудовищата, които понякога се откриват в монголските ледници. Ноздрите му трептяха гневно, а яркочервените му очи издаваха желанието му да се напие с кръв. Скован от страх не можах да помръдна. В един момент усетих, че вече не съм сам. Беше се явило Лунното момче. Пое си дъх и изправи рамене. След още десетина крачки чудовището щеше да достигне открита поляна, откъдето можеше да се види как Господарят Ли се занимава с ключалката. Лунното момче обаче вече се бе запътило към дявола и го пресрещна. Той го погледна изумено и шиповете му настръхнаха, готови да нанесат смъртоносен удар.

Лунното момче се усмихна и в сивото небе се появи светлосиня ивица. Лунното момче се усмихна още по-широко и две сиви цветя придобиха розов оттенък. Лунното момче присегна нагоре и погъделичка чудовищното създание под брадичката.

— Ела с мен, сладур — измърка Лунното момче и поведе дявола зад един храст.

Глава 20

Господарят Ли бе загубил доста време за отварянето на четвъртата и петата ключалка. Тъкмо се бе заел с шестата, когато чухме нечии стъпки зад гърба си и видяхме как по пътеката се задава куцукащ елегантен младеж. Бе побледнял и явно отпаднал, но събра сили да ни приветства с изящен жест.

— Адът не е чак толкова неприятно място, колкото го изкарват. Би трябвало да го навестявам по-често — рече той.

Отвърнах му с три големи и девет малки поклона.

— Велики Буда! На онова божествено създание оная работа му е като мачтата на императорския флаг, който видях при погребението на генерал Чин! — промърмори с развълнуван глас Лунното момче. — Хайде да се изнасяме по-бързо, че този красавец може да реши да повтори и да започне да ни търси.

— Лунно момче, изковаването на отличие, достойно за теб, ще бъде едно от предизвикателствата на сегашното хилядолетие — каза Господарят Ли. — Би трябвало за тази цел да прибегнем до услугите на развратника Дън, а пък общуването с такав човек би могло да вкара всички ни в затвора.

Ключалката изщрака и ние бързо прекосихме градината и отидохме при седмата и последна порта. За щастие, нейната брава се оказа твърде проста и успяхме да се измъкнем тъкмо в момента, когато отново се чуха тежки стъпки и нечий гръмовит глас изрева гальовно: „Къде си, красавецо?“ Бързо се шмугнахме през един прозорец и се оказахме в двореца.

Прекосихме дълъг коридор и се озовахме в огромно помещение, където безбройни армии от чиновници пишеха съсредоточено в гигантски тефтери. Над входа имаше надпис — „Съдебен състав на Деветото кралство на мрака“. Пооправихме се и изтупахме дрехите си от полепилите се сиви листа и мръсотия. Отново издигнах с гордост държавническия чадър, Господарят Ли се намести под него и се отправихме към предверието. Бяхме обградени от непрестанно сновящи насам-натам тълпи от загрижени бюрократи. По едно време успях да зърна бегло един от кралете на Яма — тъмен коронован силует, седнал на трон, обграден от чиновници и царедворци. Във всички велики бюрокрации чиновниците винаги са прекалено важни и прекалено заети, за да те удостоят с поглед, така че с Господаря Ли преминахме без затруднения покрай безкрайни поредици от врати, докато стигнахме до една с табела „Ковчежник на Деветото кралство на мрака“. Господарят Ли блъсна вратата и влязохме. Вътре също бе изпълнено с безброй заети чиновници, които подминахме. Накрая се озовахме пред призрак с лице на акула, работещ трескаво едновременно с две сметала. От деветте копчета на копринената му шапка разбрахме, че пред нас е самият ковчежник. Рибешките му очи огледаха хладно Господаря Ли, неговите отличия и чадъра.

— Не съм насрочвал ревизия — отсече враждебно.

— Разбира се, че не сте — отвърна му Господарят Ли с не по-малка хладина — Когато човек реши да задържи съдържателя на заведение, където се правят противозаконни залагания при боеве между щурци, не го уведомява предварително за идването си.

Ковчежникът се изправи.

— Позволявате си да сравнявате моя отдел с игрална зала за щурци, така ли? — изрева разгневено.

Господарят Ли сви рамене.

— В подобни учреждения със счетоводните баланси понякога стават странни неща По някаква случайност Синът на Небесата е останал с впечатлението, че и в този отдел стават странни неща.

— Бихте ли обяснили какво искате да кажете, господине?