Линията на бляновете

Кей успя да хване момчето за дланта, мокра от пот, но студена като лед. И даже попита Артур:

— А теб?

Но време за отговора не им остана.

9

Когато катерът се удари в защитното поле, Кал закрещя. На екраните пламна бял огън, в който изгоряха всичките й надежди.

— Не! Не! — повтори Кал.

Лемак сякаш остаря отново; застина прегърбен над пулта, без да реагира нито на докладите на екипажа, нито на пробягващите върху екрана съобщения на главния компютър.

— Изпрати хора! — разтърсвайки Лемак за раменете, крещеше Кал — Какво се бавиш!

— Къде да ги изпратя? Да ловят фотони? — Адмиралът бавно се обърна към нея. — Те са се превърнали в енергия и се е задействал аТанът им. След час Къртис Ван Къртис ще узнае за нашия малък лов на сина му, след два часа ще разговаря с императора. Те вече са на Тера, глупачке!

Кал обходи командната зала с безумен поглед. После се спря върху планетата, плуваща под кораба.

— Задействал се е аТанът им. Но нали тук също има офис на „аТан“, Лемак! Те може и да са на Граал! За тях беше важно само да се доберат до планетата, съживяването се извършва в най-близкия филиал на компанията. Лемак, приземи кораба!

— Това не е катер, Кал. Той не може да кацне на планетата — в гласа на Лемак се появиха нотки на оживление. — Могат да се използват десантните ботове, но те са консервирани.

Изабела трепна, сякаш представяйки си часовете, които ще отидат за осъществяване на процедурата, а в това време Артур Къртис вече ще е на планетата, към която толкова се бе стремил.

— Да тръгнем след тях, Лемак.

Адмиралът бързо повдигна глава.

— Кал, ти полудяваш.

Изабела се извърна, хвърляйки поглед на Маржан — колко жалко бе, че механистите отхвърлят аТан. Прехвърли погледа си върху Луис и разкопча кобура си. Гласът й беше мек като кадифе.

— Номачи, ще ни се наложи да ги догонваме. Чрез аТан.

Луис отстъпи назад, бързо вдигайки ръка, сякаш искаше да се защити от лъча. Замърмори бавно, сякаш насън:

— Кал, имам малко пари, на Догар цените бяха толкова…

— Аз ще ти платя следващия аТан — каза Кал, натискайки спусъка. Номачи падна на пода, след миг се строполи и Изабела, повалена от удара на Лемак.

— Ти си се побъркала, глупачке! Да стреляш в командната зала!

— Железата ти са надеждни… по-здрави са от хората… — Кал се закикоти, прехвърляйки поглед от Лемак на двамата офицери, вече държащи я на мушка. — Помогни ми, адмирале.

В Лемак се бореха яростта и разсъдъка. Той погледна сержанта десантчик, който тичаше към тях от поста си, и нареди:

— Застреляйте я. За опит за метеж на кораб по време на бойна операция.

— С удоволствие — каза Ралф Гордън. Първият му изстрел изпепели краката на Кал, вторият раздроби гърдите й и едва третият попадна в главата й.

— Нещо лошо съм започнал да стрелям — отбеляза Ралф Гордън, прибирайки пистолета си. — Простете, адмирале.

— Три денонощия карцер — каза Лемак, гледайки все още потрепващите останки. — За ниско равнище на подготовката.

Ралф изкозирува и се обърна. Дори и адмиралът да бе чул фразата му: „Ако щеш ми дай и трийсет и три…“, той изобщо не реагира.

Мухаммади продължаваше да стои до трупа на Луис. Лемак се вгледа в механистката за секунда, после произнесе:

— Помогнете да се подготви десантен бот. Мисля че разбирате от техника, Маржан.

— Ще се радвам, ако мога да помогна.

Прекрачвайки през тялото на Луис, механистката тръгна към изхода.

Тя наистина ускори разконсервирането на бота. С нейна помощ техниците биха се справили за три часа, но след два часа и половина с миноносеца се свърза оперативният щаб на догарската групировка. Лемак изслуша доклада на заместника си, даде нарежданията си и корабът се оттегли от планетарна орбита. Ускоряването не отне много време, миноносецът не го сковаваха особено някакви ограничения в мощността. Той осъществи хиперскок, когато планетата все още се виждаше като малък диск.

Граал не можеше да претендира за пълноценно отделение на „аТан“. Тук компанията бе изградила минимален комплекс — „трилистна детелина“. Впрочем на Граал не се случваше често да има и двама клиенти едновременно. Освен погребани под камъните миньори-партньори, успели да припечелят за безсмъртието си от някоя жила дзоткристали.

Персоналът задълго запомни този ден.

— Дойде сигнал!

Карън Брауди едва не затанцува на пулта. Кей Овалд, търговец от Ендория — какъв ли вятър го бе довял по тези краища? Сънародник на самия император. Разправят, че всички ендорианци са смайващо красиви и наистина аристократични. Като в сериала „Леденият трон“.

Тя беше родена на Граал, много млада и все още незагубила нито наивността, нито оптимизма си. Сигналите на паралелните дисплеи, на които дори никой не дежуреше, Карън забеляза чак след минута. И се хвърли към видеофона — да вика втората смяна.

…Кей Дач разбра, че още е жив. Осмата му смърт беше лека — не като предишните. Просто миг тъмнина.

И вече ги нямаше нито болката в претоварените на базата мускули, нито сърбежа в превърнатата в броня кожа. Останал беше само страх. Той отвори очи.

— Всичко е наред, вие сте жив — каза крехката девойка в аТанска униформа. — В безопасност сте, не се вълнувайте.