Линията на бляновете

— Аз все пак предпочитам да те придружавам до края. Помниш ли малката ни уговорка?

— Помня я.

Артур караше колата доста уверено и Кей скоро заспа. Той все пак беше уморен, страшно уморен. Клиентът му смяташе договора за изпълнен, но Дач не вярваше в наградата. Той вече нямаше нито пари, нито катер, нито безсмъртие.

Струваше си поне да запази силите си.

На площадката за коли под наем, малка и неосветена, Кал бързо премина покрай десетина коли, чакащи своя час, в който ще се появят богати безсмъртни. После влезе в къщичката на собственика, прекара няколко минути вътре и отново излезе на чист въздух.

Тук наистина се дишаше леко и нощната прохлада беше ободряваща като силно кафе. Кал седеше на капака на спортно „Тореро“ и разглеждаше небето в търсене на бърза и ярка звезда — миноносеца на Лемак. Млечният път блещукаше над Граал като брилянтни трошици.

— Късметлия — каза Кал на небето. — Защо толкова му върви? А?

Небето не отговаряше и само искриците на метеорите избухваха над главата й.

— И на глупаците, кой знае защо, не им върви понякога — продължи Кал. — Точно когато трябва да са умни. Това тлъсто говедо не си е платило аТана, кой би могъл да предположи.

От далечината, откъм града, който на Граал се наричаше столица, се дочу равномерно бучене. Изабела изчака флаера на медицинската служба да се приземи, след което скочи от капака. Лекарят се опитваше да извади от машината чантичката си — тя се беше закачила за седалката.

— Какво се е случило? А? — попита той, бегло поглеждайки жената. На слабата светлина от кабината небръснатото му лице изглеждаше още по-сънено, отколкото бе в действителност.

— Старецът умря — каза Кал.

— Сигурни ли сте, че застраховката… Какво? Аз да не съм ви гробар? — Лекарят се обърна, оставяйки чантичката си на мира. Жената се приближи достатъчно близо, за да може да види той очите й.

Там имаше само безумие и смърт.

— Не, не си гробар, а клиент на някой гробар.

Скорострелният лазерник в ръцете й избухна. Тя премести прицела върху пилота и видя как трепери лицето му.

— Мис…

— Излизай.

— Защо?

— Бързо.

Пилотът напусна креслото си с вдървени крака. Той беше толкова послушен, че дори се отдалечи от флаера, подчинявайки се на кимването на жената. На стотина метра от тях сияеха лампите на входа на подземния център на „аТан“ — празничният блясък на безкрайния живот, забравените страхове, новите надежди. Това беше последното, което той видя.

— Флаерът много ми трябва — настанявайки се в още топлото кресло, каза Кал, неясно дали на небето, или на убитите хора. Тя би могла да реквизира всяко превозно средство на Граал, но жетонът й бе останал на миноносеца.

11

Черният път свърши скоро — той се разтвори в каменистите хълмове, където колелата на джипа вдигаха фонтани от дребен бял прах. Артур кара до разсъмване, след което спря колата и събуди Кей и Томи. Похапнаха пушено месо, опаковано в груби найлонови пакети, после Артур заспа, а Кей седна зад волана. Той шофира още десетина километра, говорейки си с Томи за всякакви дреболии и слушайки радио. На Граал, изглежда, имаше само два канала — планетарен и имперски. На обяд музикалното предаване по имперския прекъсна и те чуха изявление на императора. Грей каза само това, което Кей очакваше през последните десетина дни — започнала е война с Дарлок. Поводът бил взрив в имперското посолство на Нардия, централната планета на Дарлокското единство, но Дач само се усмихна, спомняйки си за Вячеслав от спецгрупата „Щит“. Той не очакваше особени проблеми с тази война — единственият съюзник на Дарлок, Съюзът на алкарисианите, си имаше достатъчно свои проблеми. Тройният алианс, базиращ се върху Имперския флот, десантните отряди на бурлатитата и мелконската техника, сега беше еднозначно най-силният в Галактиката. Вероятно, ако императорът си поставеше задачата да унищожи напълно древната раса, в играта биха се включили силикоидите, би се размърдала Конфедерацията на псилонците и пламъкът на нова война би погребал мира. Но този път всичко щеше да се ограничи с унищожаване на вражеския флот и окупиране на десетина планети — Кей беше почти сигурен в това.

Кал, кръжаща във флаера на стотина километра от тях — съдбата я накара отначало да тръгне по грешен път, — също чу речта на императора. Тя разбра, че най-вероятно миноносецът на Лемак вече отдавна се движи през хипера, за да се съедини с ескадрата си. Но й беше трудно да повярва — съзнанието на Кал, на която никога не беше достигала твърдост, стремително се потопи в собствения си, изкривен свят. В този свят вече ги нямаше нито императора, нито Лемак, нито планетата Инцедиос, където вече бяха обявили поста й за вакантен. Съществуваше само Граал — изумруденозелен в низините, неплодородно-каменист в планините, съществуваха нарядко разположените селища, където можеше да разпитва за стар джип с трима пътници, съществуваха Кей Алтос и Артур, раздвоил се по някакъв чудовищен начин.