Линията на бляновете

— Добро утро, татко! — Артур погледна през прозореца. Дървета, слънчева светлина, чисто светлосиньо небе. — Къде сме?

— На Таури, както го бяхме планирали. Главният доставчик на плодове в този сектор. Ние сме от Марета, търгуваме с риба и планктон.

— Вече разбрах.

Артур понечи да седне на масата, но Кей поклати глава:

— Ей оная врата. За маретанина хигиената е над всичко. Зад нея има още една врата. Тиганът е върху печката, а приборите — в шкафа.

Артур бързо се изми, сетне отиде в кухнята (прозорците бяха широко отворени — градини до хоризонта) и свали от печката внушителния по размери тиган. Печката беше или прекалено луксозна, или твърде древна — с открит огън.

— Донеси и хляб! — извика от стаята Кей.

След като постави тигана пред Кей, Артур отново се опита да седне.

— Възпитаните юноши са задължени да прислужват на бащите си по време на ядене — спря го Кей. Махна капака от тигана и се оказа, че вътре има пържена риба. Страшно вкусна, ако се вярва на миризмата й. — При това трябва да стоят отзад, за да не виждат отвратителния акт на храненето. После им се позволява да доядат остатъка, без да пренебрегват парчетата с кости…

Къртис послушно застана зад гърба на Кей. Чувстваше се добре. Беше готов дори да не пренебрегва парчетата с кости.

— Сядай — меко изрече Кей. — Можем да забравим за възпитанието — така или иначе, не ядем пред външни лица.

— Непременно ли трябваше да бъдем от Марета? — попита Артур, хващайки парче от рибата.

— Можеше да сме долетели и от Бутис. Но, уверявам те, задълженията ти щяха да ти харесат още по-малко.

Те разчупиха пресния самун хляб и похапнаха набързо, като разреждаха яденето с възсолената вода от каната на масата.

— Кей, смътно си спомням как ме носеше… — Артур се поколеба, но все пак завърши: — Благодаря ти, че ме спаси, но защо ми свали якето?

— За да мога да го облека аз, под сакото — спокойно отвърна Кей. — Синтетичните дрехи почти нямат размери, това е доста удобно.

Артур мълчеше.

— Момче… — Кей го хвана за брадичката. — Романтичните книжки, в които героите дават на слабите топли дрехи, а самите те се увиват в дрипи, са доста красиви. Но аз бях длъжен да измина пътя до края и да те домъкна със себе си. Лекото измръзване не беше опасно за теб — лекарите те позакърпиха за двайсет минути, докато още беше в безсъзнание. Важното беше да запазя способността си да се движа, иначе щяхме да се върнем на Тера. Съгласен ли си?

— Какво ще правим сега? — отговори с въпрос Артур.

— Ти ще почиваш. А аз ще отлетя до столицата да купя кораб. Недей да ми правиш гримаси, транспортната им мрежа е добра, за половин ден ще свърша работата.

— Не знам нищо за Марета…

— Вода, лед, риба, риболовни кораби. Прилича на компенсатора, в който цопнахме вчера. Преобладаващите националности са казаци и монголци. Това са азиатски типове, доста многочислени. Там живеят също литовци и латвийци. Изобщо нямам представа какви са те. Има малък анклав, населен от мелконци — те се занимават с ремонт на риболовни кораби. Религията е местен вариант на Единната воля, с отделянето на пророка Насар като божество.

— И това е всичко?

— Терминалът е в моята стая, пожертвай пет минути от времето си, проучи въпроса. Чао засега.

Кей стана, потупа Артур по гърба. Отправи се към вратата, подхвърляйки в движение:

— Не се отдалечавай много от къщата, тук навсякъде има градини, ще се изгубиш.

— Ти какво, тръгваш ли? — възкликна Артур с лека паника в гласа. Кей му се усмихна от вратата:

— Арти, това е най-безопасната планета в Империята. Ще ти разкажа всичко довечера, засега просто ми повярвай.

— Безопасни планети няма! — каза намръщено Артур на затворилата се врата.

10

Артур Къртис добросъвестно изгледа научнопопулярен филм за Марета. Това му отне половин час, но сега вече знаеше някои неща за временната си родина. Планетата не му хареса — тук наистина нямаше нищо, освен лед и вода. На такива светове обикновено мигрираха народи, продали предишната си територия или лишили се от нея, в резултат на екологична катастрофа. Забавна беше само онази част от филма, където се показваше градчето на мелконците, които, според Тройния алианс, бяха получили право да живеят на човешки планети. Киборгите, дори след хилядолетията изкуствена еволюция, продължаваха да приличат на двуметрови влечуги. Сред снега те изглеждаха нелепо, а очевидното им вълнение при вида на студеното море предизвикваше неволно съжаление. След претърпяното съкрушително поражение в годините на Смутната война мелконците бяха станали най-горещите поклонници на човешката раса. Заменяйки механичните си части с прибори имперско производство, те вярваха, че се сливат с хората — странна, но поощрявана от императора практика.

Изключвайки терминала, Артур се приближи до прозореца. От стаята на Кей се виждаше не само безкрайната панорама от градини, но и мъждукащата бариера около компенсаторната зона. Момчето настръхна.