Лицето

Истинската опасност обаче идеше от другаде.

От пресечката един крайслер круизър връхлетя с прекалено висока скорост и занесе на кръстовището. Шофьорът се опита да извърти волана обратно на посоката на плъзгането, вместо да я последва, колелата блокираха и круизърът се завъртя около оста си.

При завъртането левият преден калник блъсна силно Итън. Ударът беше толкова силен, че го преметна и го стовари върху джипа му. При това Итън счупи с лицето си страничното стъкло.

Той не разбра кога се е отблъснал от джипа и е паднал на мокрия асфалт, но вонята на изгорели газове изпълваше ноздрите си и усещаше вкуса на кръв в устата си.

Чу се изскърцването на спирачки, но те не бяха на круизъра. Идваха от високо. Гръмогласни и пронизителни.

Нещо огромно го връхлетя, камион, който надвисна над тялото му. Огромна тежест се стовари върху краката му, невъобразим натиск, под който костите му се натрошиха като сухи клечки.

Глава 24

Наредени на три етажа по стените, като пътници в спален вагон на влак, труповете лежаха върху открити рафтове. Преходът им от смъртта към гроба бе забавен от тази непредвидена спирка.

Корки Лапута светна лампата и тихо затвори вратата след себе си.

— Добър вечер, дами и господа — поздрави той събраните покойници.

Знаеше как да се забавлява при всякакви обстоятелства.

— Следващата спирка на тази линия е адът. Там ви очакват уютни легла от стърчащи пирони, топла и студена течаща струя от хлебарки и безплатна континентална закуска от разтопена сяра.

От лявата му страна се намираха осем трупа и едно празно легло. Седем трупа и две празни легла вдясно. Пет трупа и едно празно легло в дъното на стаята. Двайсет трупа и свободни места за още четири.

Заспалите вечния си сън лежаха не върху дюшеци, а върху корита от неръждаема стомана. Леглата приличаха на стелажи, специално създадени за добро проветряване.

Това хладилно помещение осигуряваше сух въздух с постоянна температура между пет и осем градуса над нулата. От ноздрите на Корки излизаха облачета пара.

Сложна вентилационна система непрекъснато изсмукваше въздух от помещението през отдушници, разположени близо до пода. Свеж въздух се вкарваше с помпа през отвори в стената близо до тавана.

Макар че миризмата не беше подходяща за романтична вечеря на свещи, не беше и непоносима. Човек можеше почти да се залъже, че тази смрад не се отличава особено от букета на вкисната пот, вмирисани от гъбички крака и плесенясали душове, типичен за много от гимназиалните съблекални.

Никой от мъртъвци тук не беше сложен в чувал. Ниската температура и строго контролираната влажност забавяха разлагането почти максимално, но неизбежният процес все пак си продължаваше, макар и със силно намален темп. Ако труповете бяха сложени в пластмасови чували, те биха задържали бавно отделящите се газове и биха се превърнали в пълни с горещ въздух балони, а това би обезсмислило работата на охладителната система.

Вместо това бели памучни савани покриваха покойниците. Като се изключат студът и вонята, те биха могли да бъдат глезените гости на луксозен курорт с минерални бани, които са си легнали да подремнат групово в сауната.

Приживе много малко от тях са били глезени. Ако някой изобщо беше влизал в луксозен курорт с минерални бани през живота си, то той сигурно моментално е бил изхвърлен от охраната и е бил предупреден кракът му никога да не стъпва там.

Това бяха неудачници. Бяха умрели самотни и никому ненужни.

Законът изискваше загиналите в резултат на убийство да бъдат подложени на аутопсия. Същото важеше и за загиналите в катастрофа, както и в резултат на самоубийство, болест без сигурна диагноза и неясни причини, предизвикващи съмнение.

Във всеки голям град и особено в такова свърталище на корупцията като съвременен Лос Анджелис труповете често пристигаха в моргата по-бързо, отколкото отруденият персонал в отдела за съдебна медицина можеше да ги обработи. Предимство се даваше на жертвите на насилие, на вероятните жертви на лекарска грешка и на покойниците, чиито семейства чакаха да получат тленните останки, за да ги погребат.

Скитници без близки и често без документи за самоличност, чиито трупове бяха открити в забутани тесни улички, по паркове, под мостове, които можеше да са починали от големи дози наркотици или от капризите на времето, или просто от цироза на черния дроб, бяха оставяни да чакат тук по няколко дни или седмица, че дори и по-дълго, докато съдебните медици успееха да направят поне повърхностна аутопсия.

В смъртта, както и в живота, неудачниците биваха обслужвани последни.

На стената вдясно от вратата беше закачен телефон, сякаш някой се бе погрижил да даде възможност на умрелите да си поръчат пица.

Повечето от линиите бяха вътрешни. Последните шест обаче бяха външни.

Корки набра мобилния номер на Роман Кастевет.

Роман, който работеше като патолог в отдела за съдебна медицина, току-що бе започнал нощна смяна. Навярно се намираше в някоя от стаите за аутопсии в тази сграда, готов да започне с рязането.