Малтийска следа

Но нищо от това не би било възможно без неговата помощ. Когато Кастор дойде за пръв път при него с новината, че е решил да стане папа, Полукс си каза, че това е налудничава идея. Особено с оглед на катастрофалния развой на църковната му кариера. Действително, имаше хора, които бяха съгласни с него в душите си, но никой нямаше куража да застане срещу папата. Полукс прегледа компрометиращата информация, която Кастор бе събрал за някои от кардиналите. Не беше зле. Определено имаше инкриминиращи материали. Но далеч не достатъчно, за да се повлияе на конклава. А пък с изтласкването му в периферията на църковните дела шансовете му да се сдобие с нова информация изглеждаха незначителни. Затова Кастор насочи усилията си към древните документи, въобразявайки си, че ще му свършат работа.

Полукс също беше заинтригуван от Ностра Тринита, особено от Константиновия дар, който определено се бе оказвал полезен в отдавна минали епохи. Кастор бе успял да открие доста полезна информация в архивите на Ватикана, която той бе допълнил с факти от рицарските анали, традиционно държани под ключ. Заедно бяха постигнали напредък. Обаждането от онзи алчен италианец при езерото Комо се оказа едно от онези щастливи събития, които карат човек да вярва във всемогъществото на Бог, направляващ свише изпълнението на някакъв замисъл. Полукс от доста време бе надушил, че британците разполагат с информация за Мусолини и Ностра Тринита. Но просто нямаше какво да използва за разменна монета. Затова бе тръгнал за Комо. Решение, което се бе оказало плодотворно, понеже го бе отвело до сър Джеймс Грант, оттам до обелиска, до катедралата във Валета и накрая до тук. Всичко си бе дошло на мястото.

И докато тленните останки на покойния папа лежаха изложени в базиликата „Свети Петър“, а стотици хиляди прииждаха, за да им се поклонят, Спаня се бе появил в Палацо ди Малта с интригуваща оферта. Да направи Кастор папа.

Архиепископът бе научил за частните разследвания на Кастор и неговия интерес към древните документи. Но Спаня беше с няколко крачки напред, макар да не споделяше подробности. Кардиналите винаги са се поддавали на подкупи и извиване на ръце. В това нямаше нищо ново. До началото на XX в. колегията е била толкова малобройна, че е било възможно решенията й да бъдат повлияни с няколко хода. Съвременните конклави обаче бяха нещо различно. В тях участваха между 100 и 150 кардинали, което създаваше затруднения от чисто математическо естество. Но кардиналите също бяха хора и нищо човешко не им беше чуждо. Докато вървеше погребението на папата в „Свети Петър“, той и Спаня крояха планове. Спаня бе този, който настоя да изпратят Кастор в Малта. Искаше да сключат сделката лично, като в същото време Кастор да е далече от Рим, за да не провали всичко с някоя поредна глупост. И успя.

После, когато алчният италианец от Комо се бе свързал с рицарите и се бе опитал да им продаде писмата, се бе разкрил и начинът да стигнат до документите. И така, Полукс бе решил да импровизира, привличайки и британците в играта чрез писмата на Чърчил. Джеймс Грант се бе хванал лесно в капана. Също и американците. Но най-лесен от всички бе Кастор. Защото който превъзнесе себе си, ще бъде унизен, а който се смири, ще бъде въздигнат. Право пишеше в Библията.

Кастор не се бе научил на смирение. Нито пък Спаня и затова трябваше да умре заедно с Чатърджи и заместника си Рой. Спаня искаше да унищожи Константиновия дар. Ведомството го смяташе за пряка заплаха за Църквата. Дали Константиновият дар щеше да изчезне или не, нямаше особено значение за него. Но тази флашка… Тя значеше много.

И той бе оставил Спаня да си изиграе картите. Глупакът очевидно се изживяваше като фактора, от когото зависеше избирането на папа. А какъв по-добър начин от това да постави в ръцете на един напълно покварен кардинал лостовете за изнудване, които щяха да го отведат до папския престол? След което да му бъде вечно длъжен. Какъв по-добър начин, наистина.

Единствената неочаквана пречка се бяха оказали американците. Но Спаня го бе уверил, че и с тях положението е под контрол. Полукс се усмихна на наивността на покойния шпионин. За негов лош късмет, архиепископът така и не бе разбрал, че най-голямата опасност идва отвътре. Хората на Полукс бяха елиминирали Спаня, Чатърджи, Лора Прайс и Джон Рой, като за всяко от тези убийства бяха лепнали вината на членове на Тайното братство. Които, разбира се, отдавна не съществуваха. Всичко беше измама. Замислена лично от него.

— Какъв глупак беше — прошепна той на брат си.